Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Голяма промяна предстои за София и България, нищо няма да е същото
  • Без категория

Голяма промяна предстои за София и България, нищо няма да е същото

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2025
Screenshot_19

От 2027 година София ще бъде отделена в нов регион за планиране, а останалите ще бъдат изцяло променени.

Става въпрос за районите, на които е разделена страната и спрямо, които се кандидатства и се отпускат европейски средства. Промяната по никакъв начин няма да засегне административното деление. Всичко това се прави, за да се гарантира нормален достъп до пари от Европа за всички области в страната.

 

Новото райониране на страната предвижда България да се раздели на 4 или 5 района за планиране. В момента София е част от Югозападният район – заедно със София-област, Перник, Кюстендил и Благоевград.

Идеята е столицата да бъде отделена сама, защото заради високия си брутен вътрешен продукт, данните за целия регион се изкривяват, което води до по-малка финансова подкрепа от ЕС.

„Сериозен проблем е за фирмите – процентът съфинансиране, които те получават, до края на миналата година беше 35%, от Нова година е 30%.

Пълно съфинансиране

„Ако София бъде изведена от Югозападния регион, това означава, че тези области, които изброихме, ще получат достъп до пълно съфинансиране, което на практика ще отключи за тях средства, които могат да помогнат за създаване на инфраструктура, инвестиция в човешки капитал, строежи на училища, детски градини”, подчерта икономистът Адриан Николов.

В момента България е разделена на 6 района. От 2018 година обаче населението в два от тях се е стопило и вече не отговаря на европейските изисквания. Според прогнозите на НСИ до 2030 година още един район ще падне под минималния праг.

„Два от районите са с по-малко от 800 000 души население – долната граница за брой население в регион. Това са Северозападен и Северен централен”, каза изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов.

Вариантите сега са три, като първият предвижда най-голямо окрупняване до 4 района, другите два – до 5.

„Най-удачният според нас вариант, който всъщност е предложен от МРРБ, е първият вариант. Той включва четири региона, като София е отделена в столичен регион, имаме Северен регион, който включва всички области, които са в Дунавската равнина, имаме Южен регион, който включва Южна България и Западна България, както и Източен регион, който включва областите около Черно море”, заяви Иванов.

До края на март България трябва да изпрати своето предложение за нови граници към европейската статистическа служба Евростат и по план – да влязат в сила през 2027 година.

Continue Reading

Previous: Това е истината: Най-голямата тайна на България, която всеки трябва да знае –
Next: Нашият овдовял баща заряза сестра ми и мен ,когато бях на 8, 14 години по-късно научих, че поддържат връзка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.