Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма промяна с ваучерите за храна, вече няма да е нужно…
  • Новини

Голяма промяна с ваучерите за храна, вече няма да е нужно…

Иван Димитров Пешев март 23, 2024
vsdfvfdsbdfbdfnhgnhg.png

Електронните ваучери за храна съхраняват остатъка от сметката и не е необходимо да купуваме излишни продукти на касата в магазина, за да не загубим част от сумата. Това обясни Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България, цитирана от „Телеграф“.Досега, ако най-ниската стойност на талона е 20 лева, то сметката трябва да е за тази или над тази сума, за да не загубим остатъка. С електронните, ако разполагате с 200 лева ваучери, а сметката в магазина е 187 лв., остатъкът от сумата си стои в картата.

В случай че направите покупки за 220 лв., а разполагате с ваучери за 200 лв., останалата сума може да бъде платена в брой или с банкова карта.

Варианти 

Електронните купони за храна се издават в два варианта, като единият да се свалят като приложение на телефона, а другият е във вид на банкова карта.

Пластиката се предоставя на служителите безплатно, като не се начисляват никакви такси за поддръжката й. Върху нея задължително трябва да има името и ЕИК на работодателя, както и на оператора, който ги издава.

В някои предприятия има изискване върху картата да е изписано и името на служителя, но това не е задължително. Срокът на годност на е-ваучерите, тоест на пластиката, е 5 години, поясни Обущарова. С

картите ще може да се пазарува, както на традиционните каси, така и на тези за самообслужване, където няма касиер.

Разликата между банковите карти и ваучерите за храна е това, че срокът на годност на заложената сума е 12 месеца. Например, ако работодателят преведе 200 лева през март, въпросната сума ще може да се изхарчи най-късно до март следващата година.

Лимит

Електронните ваучери имат и заложен лимит за безконтактно плащане, както е с банковите карти. При надхвърлянето му потребителите ще трябва да се въведат ПИН код при плащане на касата. С е-ваучерите ще може да се пазарува в магазините и няма да е възможно да се теглят пари от банкомат, уточниха от асоциацията.

Служителите, които разполагат с карта, в която се зареждат суми за храна, ще бъдат информирани чрез различни източници за остатъка в сметката им, както и за срока на валидност на неизползваната сума.

При загубена или открадната карта служителите ще могат директно да информират издателя за блокиране на сумите в нея.

Интерес

Обущарова коментира още, че има огромен интерес от фирмите към електронните ваучери. За тях това е дълго очаквана промяна, която ще улесни предприятията, които са приложили хибриден модел на работа, тъй като няма да е нужно да разкарват служителите си, за да им предоставят социалната придобивка.

От асоциацията напомнят още, че и през тази година с ваучери за храна могат да се плащат туристически и културни мероприятия, но към този момент няма сериозен интерес към потребители.

Издателите на ваучери имат сключени договори с редица хотели и туристически агенции, но потребителите, които се възползват от това, са много малко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На кой етаж е най-добре да се живее в блок?
Next: Урок по история: Кой изобрети дизеловия двигател

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.