Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма трагедия: Отиде си една млада красива дама
  • Новини

Голяма трагедия: Отиде си една млада красива дама

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
asrastshdfhfdhdf.png

Жана Самсонова е издъхнала на 39 години

Злочеста съдба застигна популярната в интернет пространството инфлуенсърка Жана Самсонова. Тя е вдъхновявала милионите си последователи с начина си на живот и здравословните си рецепти, докато в един момент нещата не се преобърнали на 180 градуса .

Популярната веган инфлуенсърка, която се хранела само с екзотични плодове, е “умряла от глад и изтощение” само на 39-годишна възраст, съобщава Mirror.

През последните пет години рускинята Жана Самсонова живее в Югоизточна Азия и е на сурова веганска диета, състояща се единствено от “плодове, слънчогледови кълнове, плодови смутита и сокове”. Тя е била добре позната във веганската общност, като е публикувала под името Zhanna D’Art в социалните медии, за да популяризира суровата диета сред милионите си фенове.

Нейни приятели казват, че хранителните ѝ навици са станали обезпокоително рестриктивни през последните няколко месеца от живота ѝ и тя е починала на 21 юли от “холероподобна инфекция”, изострена от “изтощаването на организма от веганската диета”, казва майка ѝ Вера Самсонова пред руския вестник “Вечерняя Казан”. В разговор с Newsflash неназован приятел на Жана казва, че са я видели преди няколко месеца в Шри Ланка “да изглежда изтощена”.

Приятелят на Жана продължава със следните думи: “Изпратиха я у дома, за да потърси лечение. Тя обаче отново избяга. Когато я видях в Пукет, се ужасих. Живеех един етаж над нея и всеки ден се страхувах, че на сутринта ще намеря безжизненото ѝ тяло. Убедих я да потърси лечение, но тя не успя да се справи”.

Друга приятелка на Жана пък твърди, че през последните седем години една от любимите ѝ храни бил дуриан – бодлив плод, известен с острата си миризма, съобщава Time News. “Виждам как тялото и умът ми се променят всеки ден”, казва Жана, когато описва своя ограничителен хранителен режим. Тя продължава: “Обичам новото си аз и никога няма да се върна към старите си навици”.

Веднъж тя написа и следното: “Храня се с проста храна, въпреки че имам голям опит като готвач на сурова храна. Обичам да създавам собствени рецепти и да вдъхновявам хората да се хранят по-здравословно”.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дебора разплака България с песен
Next: Садизъм: Много страшни разкрития за убийството на Митко в Цалапица

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.