Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма трагедия сполетя Витомир Саръиванов! Навръх Коледа е погребал съпругата си
  • Новини

Голяма трагедия сполетя Витомир Саръиванов! Навръх Коледа е погребал съпругата си

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
dsflvssdfvkdfskghfhkfhf.png

Витомир Саръиванов преживява най-тежкия период в живота си. Той е изгубил съпругата си, от която има две деца, пише „Уикенд”. Диляна си е отишла от рак на стомаха. Погребението й е било малко преди Коледа.

Тази Коледа е била най-тъжната в дома на Витомир Саръиванов. Семейството все още живее със спомена за тежката загуба, преживяна точно в момента, в който хората около тях са се готвели за най-светлия празник в годината.

Диляна се борела с рак на стомаха, но изгубила тази битка. Тя си е отишла преди около месец. Семейството не е съобщило публично за тази загуба, а поклонението е минало само с най-близките.

За разлика от обичайната практика в такива ситуации напоследък, Саръиванов е избегнал публичното споделяне на мъка и приемане на съболезнования в социалните мрежи. Явно той и близките му са решили да изживеят сами своята болка. По информация на „Уикенд” поклонението е било около средата на декември, само десетина дни преди Коледа.

Дълга е историята на Витомир и Диляна. Двамата се познават от ученици. Преди две години, когато имаше юбилей, той разказа пред „Уикенд”, че е имал връзка с нея още в гимназията. Същевременно обаче въртял и паралелна афера. Решил да остане с другото момиче, а бъдещият продуцент Нико Тупарев, който също все още бил ученик, тръгнал с Диляна.

После обаче влязъл в казармата, дълго не се виждал с нея и се разделили. Постепенно момичето отново се сближило с Витомир и този път двамата се оженили. По онова време доста двойки в компанията им си разменяли партньорите и до ден днешен никой на никого не се е сърдел, даже продължавали да се събират за купони.

Въпреки че връзката на телевизионера и съпругата му никога не е вървяла гладко, двамата продължаваха да са заедно до края. Веднъж обаче са били пред развод. Това се случва, когато папараци на „Уикенд” го щракват с любовница. Диляна с месеци не може да му прости и се налага той да спи по хотели и при приятели. В крайна сметка тя го приема обратно и оттогава не са имали дълбоки драми.

Друга драма обаче ги бележи за цял живот. Това е болестта, от която страда по-малкото им дете – дъщеря им Марина. Тя е с 4 години по-малка от 23-годишния им син Стефан. Страда от много редкия Синдром на Уилямс, който се изразява в забавяне на развитието.

След раждането й Диляна, която иначе се занимава с реклама, се отказва от кариерата си и остава вкъщи, за да се грижи за децата. Тя работи и в пациентската организация за болестта на дъщеря си. До своята смърт дава всичко, на което е способна, за да се чувства дъщеря й като всяко друго момиче.

И друга драма има в живота на Витомир, когото открай време наричат Българския Фродо, защото физически прилича на актьора, изиграл този герой в кинохита „Властелинът на пръстените”. Той губи баща си още когато е само на годинка. Блъснал го пиян шофьор и го убил. Загубата на съпругата му е поредният тежък удар от съдбата, който трябва да понесе.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-хубавата баница с готови кори – все едно е с домашни! Залейте я с това и ще се надуе до небето
Next: 9 000 лева! В един български град заплатите чупят рекорди, 900 евро за чистачка

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.