Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма трагедия сполетя Витомир Саръиванов! Навръх Коледа е погребал съпругата си
  • Новини

Голяма трагедия сполетя Витомир Саръиванов! Навръх Коледа е погребал съпругата си

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
dsflvssdfvkdfskghfhkfhf.png

Витомир Саръиванов преживява най-тежкия период в живота си. Той е изгубил съпругата си, от която има две деца, пише „Уикенд”. Диляна си е отишла от рак на стомаха. Погребението й е било малко преди Коледа.

Тази Коледа е била най-тъжната в дома на Витомир Саръиванов. Семейството все още живее със спомена за тежката загуба, преживяна точно в момента, в който хората около тях са се готвели за най-светлия празник в годината.

Диляна се борела с рак на стомаха, но изгубила тази битка. Тя си е отишла преди около месец. Семейството не е съобщило публично за тази загуба, а поклонението е минало само с най-близките.

За разлика от обичайната практика в такива ситуации напоследък, Саръиванов е избегнал публичното споделяне на мъка и приемане на съболезнования в социалните мрежи. Явно той и близките му са решили да изживеят сами своята болка. По информация на „Уикенд” поклонението е било около средата на декември, само десетина дни преди Коледа.

Дълга е историята на Витомир и Диляна. Двамата се познават от ученици. Преди две години, когато имаше юбилей, той разказа пред „Уикенд”, че е имал връзка с нея още в гимназията. Същевременно обаче въртял и паралелна афера. Решил да остане с другото момиче, а бъдещият продуцент Нико Тупарев, който също все още бил ученик, тръгнал с Диляна.

После обаче влязъл в казармата, дълго не се виждал с нея и се разделили. Постепенно момичето отново се сближило с Витомир и този път двамата се оженили. По онова време доста двойки в компанията им си разменяли партньорите и до ден днешен никой на никого не се е сърдел, даже продължавали да се събират за купони.

Въпреки че връзката на телевизионера и съпругата му никога не е вървяла гладко, двамата продължаваха да са заедно до края. Веднъж обаче са били пред развод. Това се случва, когато папараци на „Уикенд” го щракват с любовница. Диляна с месеци не може да му прости и се налага той да спи по хотели и при приятели. В крайна сметка тя го приема обратно и оттогава не са имали дълбоки драми.

Друга драма обаче ги бележи за цял живот. Това е болестта, от която страда по-малкото им дете – дъщеря им Марина. Тя е с 4 години по-малка от 23-годишния им син Стефан. Страда от много редкия Синдром на Уилямс, който се изразява в забавяне на развитието.

След раждането й Диляна, която иначе се занимава с реклама, се отказва от кариерата си и остава вкъщи, за да се грижи за децата. Тя работи и в пациентската организация за болестта на дъщеря си. До своята смърт дава всичко, на което е способна, за да се чувства дъщеря й като всяко друго момиче.

И друга драма има в живота на Витомир, когото открай време наричат Българския Фродо, защото физически прилича на актьора, изиграл този герой в кинохита „Властелинът на пръстените”. Той губи баща си още когато е само на годинка. Блъснал го пиян шофьор и го убил. Загубата на съпругата му е поредният тежък удар от съдбата, който трябва да понесе.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-хубавата баница с готови кори – все едно е с домашни! Залейте я с това и ще се надуе до небето
Next: 9 000 лева! В един български град заплатите чупят рекорди, 900 евро за чистачка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.