Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма трагедия! 26-годишен загина на място, докато си топлил вода
  • Новини

Голяма трагедия! 26-годишен загина на място, докато си топлил вода

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
cvetannnnsg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Голяма трагедия почерни смолянското село Могилица.

26-годишният Цветан Росенов загина на място в събота на обяд от токов удар.
Младият мъж топлел вода на партера на фамилната им къща в селото, когато го удря
електричеството и пада на земята.

Веднага се събират близките и се опитват да
го върнат към живот, но сърцето на младия мъж било спряло.

 

Извършен е оглед и е образувано досъдебно производство, съобщиха от полицията.

„Ти беше моята опора, моята гордост, моят идеал, моят супермен. Имаше мечти,
сбъдваше ги и мечтаеше още.

С твоята доброта и озтивчивост докосна много хора,
които ще те помнят с твоите думи и дела. СВЕТЪЛ ДА Е НЕБЕСНИЯ ТИ ПЪТ СИНЕ!“, написа в социалните мрежи баща му Росен Инджов,
който е полицаят на селото.

Погребението ще бъде утре, от 11.00 ч. Поклонението ще е от 10.00 ч. пред домът
им в с. Могилица.

 

„Голяма трагедия за цялото село, той беше уникален, рядко сърдечен, всеотдаен,
деен, на всеки да помогне. Много искаше да направи нещо за селото, така че да
е полезно за всички. Възроди сайта за Могилица, правеше беседки, навеси, скари, на всеки помагаше,
със всеки се отнасяше с огромна доброта“, каза Федя Рушанов.

 

За възродения от него и приятели сайт на селото, https://mogilitsa.com/, Цветан
написа във Фейсбук: „На 1-ви юни преди една година, един от плодовете на моя и
мнозина около мен труд стана видим за широката публика.

 

След една година сайта можем да се гордее с над 14 600 прегледа и 4300 посетителя.
Още от самото начало нашата цел беше да предоставяме подробна, пълна и лесно достъпна
информация, както и да създадем едно място, където всеки може да намери дом за
отдих или да открие прекрасно място, от което да създаде следващата си снимка,
спомен или приключение. Това място трябваше да бъде сцена за нашите местни услуги
и продукти.

 

И най-накрая, пожелавам на това място множество дълги години. Надявам се да имам
достатъчно време, за да го поддържам и развивам, заедно с още 100 идеи свързани
с неговото развитие“.

Потресени и опечалени от загубата са и в селата в цялото Арденско корито.

 

Екипът ни изказва искрени съболезнования на семейството, близките и приятелите
на Цветан, както и на цялото село за внезапната и непрежалима загуба!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ожених се на 22 за жена с дете. Нека моята история ви бъде урок
Next: Нашенец получи 430 лева сметка по прекратен договор, на който вече е платил неустойката от 3 месеца! Ето как се спаси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.