Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма хилядолетна тайна е скрита край родопското село Ситово
  • Новини

Голяма хилядолетна тайна е скрита край родопското село Ситово

Иван Димитров Пешев юни 27, 2023
sstiiiqrkqkraosrrr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Скъпи приятели, предлагаме ви да надникнем и разкодираме най-загадъчният надпис, който се намира в Родопите, край китното селце Ситово. Кой го не направил и какво означава? Никой все още не знае!

За целта посещаваме най-тайнствената планина на Балканския полуостров.

Тук се е сгушила една не толкова добре позната археологическа находка.

В момента се намираме малко преди село Ситово, къде е открит озадачаващ надпис, който никой до момента не е успял да разчете.

След това ще попътуваме малко до село Долнослав, където се намира един от най-древните култови комплекси, не само в България но и в Европа. Той е на над 6000 години.

В нашата малка родина са открити няколко мистериозни надписа, които до ден днешен никой не е успял да разчете.

Дори след намесата на чуждестранни учени, те все още са загадка и не разкриват своите тайни. Зад мен се намира прословутия надпис от Ситово, който е може би най-известния, но и най-объркващ от всички.

Някои изследователи смятат, че в себе си той може да съдържа тайна, която може да промени начина, по който гледаме на историята.

Изсечените надписи в скалата са открити през 1928 година, когато местни дървари работят край реката наблизо.

Докато секли дебелите трупи стигнали до една не много малка скала на източният склон на планината. Решили да си поемат дъх под плътната и сянка и да починат за няколко минутки.

Като доближили обаче, забелязали нещо странно. Малка стаичка изсечена в горната част на скалата. Групичката приближила, за да разгледа, защото станало ясно, че това не е дело на майката природа.

Те с изненада видели странни надписи и знаци на една от стените на стаичката, които не могли да разчетат.

Естествено веднага сметнали, че това е знак за голямо златно съкровище, което е заровено някъде наблизо.

Първият, който изучава надписа е доктор Александър Пеев, който тогава е бил секретар на Историческият музей в Пловдив. Заедно с цяла група, той посещава надписите, които били изсечени във специален фриз. Всеки опит да ги разчете или поне да направи някаква аналогия бил неуспешен.

Както виждате широчината на надписа не е малка. В едната си част той е близо 30см, а в края е 23. Дължината също е внушителна, цели 2 метра и 60 см. Доктор Пеев пише в доклада си, че неразбираемите знаци са дело на човек, но са на език и азбука, които са все още неизвестни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Открити от овчар: Кумранските ръкописи разкриват бъдещето на България
Next: Българи откриха схема за покупка на значително по-евтини нови домакински уреди

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.