Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голямо пиратско съкровище било затрупано в пещера под водата на нос Калиакра
  • Новини

Голямо пиратско съкровище било затрупано в пещера под водата на нос Калиакра

Иван Димитров Пешев юни 12, 2023
piiirraaattteeee.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Да се отиде на нос Калиакра през зимата, не е много умна идея, тъй като вятърът направо свири по ребрата на посетителите.

Всъщност това е едно от най-ветровитите места на Балканите, сочат метеорологичните данни. Но ентусиастите знаят, че по всяко време на годината магическото усещане там си е все така силно.

Друго си е през лятото, когато работи и музеят, уреден в една от пещерите.

Тогава не спира и глъчката в кръчмата, която се намира в другата, където е прохладно, бирата е студена, а мастиката – ледена.

На по-любознателните туристи служителите на музейчето могат да разкажат куп истории, включително и за пирати и техните съкровища.

А съкровища са открити, както и чакат да бъдат намерени, само дето има един сериозен проблем – голяма част от носа е на военните, които не дават ни пиле, ни археолог да кацне в базата им.

Това, което и до днес предизвиква мечтания, е намирането на митичното съкровище на македонския цар Лизимах.

След смъртта на Александър III Велики през 323 г. пр.Хр. именно Лизимах наследява управлението на земите на Балканите, стигащи и до Калиакра.

Според древногръцкия географ и историк Страбон, живял в края на I век пр.Хр., Лизимах струпал войските си в крайбрежна Добруджа, за да пречупи съпротивата на местното тракийско население.

Това станало през 313-312 г. пр. Хр. Освен войските си царят донесъл там и още нещо – своите несметни богатства.

Много хора и до днес търсят в пещерите край Калиакра скритото съкровище, но засега без успех.

Според местни броят на тези пещери е над сто.

Има и още нещо – много е възможно тайното място, където е скрито имането, днес да е под водата, а входът да е замаскиран освен от самия Лизимах и от морето през всичките тези изминали векове.

Владетелят сам бил и пират, който плячкосвал не само по море, но и на сушата, като най-много от набезите му плачели в Калатис, днешна Мангалия в Румъния.

Различни археологически находки и писмени източници показват, че още в IV век пр.Хр. на носа е имало добре укрепено тракийско селище, населявано от племето тиризи. Оттам идва и името на селището – Тиризис.

Самите те също трупали „спестявания“ с морско разбойничество не само според легендите, ами защото при археологически разкопки са намерени различни монети, идващи от далечни страни.

Известно име е това на Резос. Мореплавател, участник в Троянската война, тракиец от Западните Родопи, но и пират.

Посредници, приятели и „перачи на пари“ му били не кои да е, а микенците, казват историци.

Тук Орфей се научил да свири

Орфей, известно е, произхожда от Родопите, но легендите в Добруджа твърдят, че именно на днешна Калиакра и край Яйлата той се е научил да свири на лира и цитра от морските и полските птици и прибоите.

Дори си направил лира от рогата на сръндак.

Магическият певец започва да проповядва чудесата на Дионис, тук се развива и култът към Кибела – това се случва още през бронзовата епоха.

Орфей се оказва, че не е бил кротко агне, ами е участвал в пиратската експедиция за Златното руно, откраднато от грузинския цар.

Гърнето с жълтици на Сюлейман Великолепни

Щастието да намери гърне, което е пълно със злато на султан Сюлейман Великолепни от XVI век, се усмихва през 2018 г. на доц. Бони Петрунова – директор на Националния исторически музей.

Съкровището е открито в сграда във вътрешния град на нос Калиакра. Преди това на същото място са открити нефритен елемент от колан и обков за книги.

След преброяването се установява, че гърнето съдържа 28 златни монети над 860 сребърни и 11 масивни златни обеци.

Това я прави най-значимата находка, откривана някога на Калиакра, казва директорът на историческия музей в Каварна Пенко Георгиев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само 1 минута и ще знаете дали маслото в магазина е истинско или палмово
Next: Извънредно съобщение за увеличението на пенсиите от Николай Денков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.