Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голямо пиратско съкровище било затрупано в пещера под водата на нос Калиакра
  • Новини

Голямо пиратско съкровище било затрупано в пещера под водата на нос Калиакра

Иван Димитров Пешев юни 12, 2023
piiirraaattteeee.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Да се отиде на нос Калиакра през зимата, не е много умна идея, тъй като вятърът направо свири по ребрата на посетителите.

Всъщност това е едно от най-ветровитите места на Балканите, сочат метеорологичните данни. Но ентусиастите знаят, че по всяко време на годината магическото усещане там си е все така силно.

Друго си е през лятото, когато работи и музеят, уреден в една от пещерите.

Тогава не спира и глъчката в кръчмата, която се намира в другата, където е прохладно, бирата е студена, а мастиката – ледена.

На по-любознателните туристи служителите на музейчето могат да разкажат куп истории, включително и за пирати и техните съкровища.

А съкровища са открити, както и чакат да бъдат намерени, само дето има един сериозен проблем – голяма част от носа е на военните, които не дават ни пиле, ни археолог да кацне в базата им.

Това, което и до днес предизвиква мечтания, е намирането на митичното съкровище на македонския цар Лизимах.

След смъртта на Александър III Велики през 323 г. пр.Хр. именно Лизимах наследява управлението на земите на Балканите, стигащи и до Калиакра.

Според древногръцкия географ и историк Страбон, живял в края на I век пр.Хр., Лизимах струпал войските си в крайбрежна Добруджа, за да пречупи съпротивата на местното тракийско население.

Това станало през 313-312 г. пр. Хр. Освен войските си царят донесъл там и още нещо – своите несметни богатства.

Много хора и до днес търсят в пещерите край Калиакра скритото съкровище, но засега без успех.

Според местни броят на тези пещери е над сто.

Има и още нещо – много е възможно тайното място, където е скрито имането, днес да е под водата, а входът да е замаскиран освен от самия Лизимах и от морето през всичките тези изминали векове.

Владетелят сам бил и пират, който плячкосвал не само по море, но и на сушата, като най-много от набезите му плачели в Калатис, днешна Мангалия в Румъния.

Различни археологически находки и писмени източници показват, че още в IV век пр.Хр. на носа е имало добре укрепено тракийско селище, населявано от племето тиризи. Оттам идва и името на селището – Тиризис.

Самите те също трупали „спестявания“ с морско разбойничество не само според легендите, ами защото при археологически разкопки са намерени различни монети, идващи от далечни страни.

Известно име е това на Резос. Мореплавател, участник в Троянската война, тракиец от Западните Родопи, но и пират.

Посредници, приятели и „перачи на пари“ му били не кои да е, а микенците, казват историци.

Тук Орфей се научил да свири

Орфей, известно е, произхожда от Родопите, но легендите в Добруджа твърдят, че именно на днешна Калиакра и край Яйлата той се е научил да свири на лира и цитра от морските и полските птици и прибоите.

Дори си направил лира от рогата на сръндак.

Магическият певец започва да проповядва чудесата на Дионис, тук се развива и култът към Кибела – това се случва още през бронзовата епоха.

Орфей се оказва, че не е бил кротко агне, ами е участвал в пиратската експедиция за Златното руно, откраднато от грузинския цар.

Гърнето с жълтици на Сюлейман Великолепни

Щастието да намери гърне, което е пълно със злато на султан Сюлейман Великолепни от XVI век, се усмихва през 2018 г. на доц. Бони Петрунова – директор на Националния исторически музей.

Съкровището е открито в сграда във вътрешния град на нос Калиакра. Преди това на същото място са открити нефритен елемент от колан и обков за книги.

След преброяването се установява, че гърнето съдържа 28 златни монети над 860 сребърни и 11 масивни златни обеци.

Това я прави най-значимата находка, откривана някога на Калиакра, казва директорът на историческия музей в Каварна Пенко Георгиев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само 1 минута и ще знаете дали маслото в магазина е истинско или палмово
Next: Извънредно съобщение за увеличението на пенсиите от Николай Денков

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.