Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голямо прецакване за работещите на минимална заплата
  • Новини

Голямо прецакване за работещите на минимална заплата

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
sdfbfbdfngfnghbfgbf.png

Минималната заплата да не се увеличава, ако в средносрочната бюджетна прогноза за текущата година е заложен спад на брутния вътрешен продукт, производителността на труда и инфлацията. Това предвижда един от вариантите за механизъм за определяне на най-ниското възнаграждение, изготвен от социалното министерство.

Според друг вариант минималната заплата ще е в интервала 50-55 процента от средната за страната за период от 12 месеца, но повишението също ще е под условие.

Обсъждането предстои със синдикатите и бизнеса следващата седмица, информира БНР.

Всички варианти за определянето на минималната заплата са свързани с промени на вече съществуващия в Кодекса на труда автоматичен механизъм, според който тя се променя всяка година до 1-и септември, и е 50 процента от средната за общо 12 месеца – последните две тримесечия на предходната и първите две на текущата година.

За първи път по тази формула от 1 януари 2024 година минималната заплата беше определена на 933 лева.

Промените в механизма са заради предстоящото транспониране на новата директива за минималните заплати в Европейския съюз.

За целта беше създадена работна група с участието на социалните партньори.

Предложените от социалното министерство варианти предвиждат ежегодното определяне за следващата година да е до друга дата – 31 октомври на текущата.

Социалният министър ще предлага размера ѝ, който не може да е по-нисък от този за предходната година, и в съответствие с одобрените разходни тавани с последната средносрочна бюджетна прогноза.

Ще се отчитат показатели като общото равнище на работната заплата в страната, доходи и разходи на домакинствата, икономически фактори и други.

Според президента на КНСБ Пламен Димитров предложенията на социалното министерство за нов механизъм, по който да бъде определяна минималната работна заплата, са „неадекватни“.

Той посочи, че синдикатът очаква повече яснота на насроченото за утре официалното обсъждане на различните варианти от тристранна работна група:

„Има експертни недомислици. Като там пише, да речем, намаление на ръста на брутния продукт и ръстове на инфлацията, което по-точно значи не е ясно, т.е. като има ръст на инфлацията, няма да увеличаваме минималната заплата ли?

Има и много други неясноти, които искаме утре да чуем, все пак, МТСП какво ще обясни, за да разберем какво се предлага, но като цяло концептуалният подход, видите ли, че трябва да имаме моменти, в които минималната заплата едва ли не да се замразява, за нас не е приемлив вариант“.

Continue Reading

Previous: Виктор Николаев шокира всички пенсионери с това изказване рано сутринта
Next: Германци полудяха по великотърновско село, преселват се масово

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.