Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голямо търсене на къщи в селата: Хората се местят от градовете в малките населени места
  • Новини

Голямо търсене на къщи в селата: Хората се местят от градовете в малките населени места

Иван Димитров Пешев юни 6, 2023
sriuuusdaskkraskras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Една от новите и интересни тенденции е бягството от големия град.

Много хора се ориентират към населени места близо до градовете, в които работят, така че да могат едновременно и да пътуват до работата си, и да имат двор – в случай, че се наложи ново затваряне заради ковид-ситуацията.

Някои дори търсят не къщи, а просто имоти в регулация с прекарани вода и ток, където да си вдигнат сглобяема къща.

 

Цената на такъв дом варира според броя на етажите, но ако е с размер на тристаен апартамент, предаден до ключ, струва под 40 000 евро, тоест по-евтино от панелна гарсониера в “Люлин”.

Според брокерите, очертават се две тенденции – на хора, които искат да живеят за постоянно извън градския шум, и на такива, които искат просто да имат вила за уикенда, през отпуската или при нов локдаун.

Регистрирани 4 пъти повече запитвания за къщи спрямо миналата. Интересът е голям не само в София, но и в Пловдив, както и по южното Черноморие. Цените са според района и състоянието на имота, пише Стандарт.

Ако е близо до големия град, е скъпо.

В момента например около Перник се продават доста неремонтирани къщи на ниски цени, а клиенти за тях не липсват.

 

Евтино е и в отдалечени селца с лоша инфраструктура, които обаче са привлекателни, ако искаш имот на чист въздух.

Увеличават се и кредитите за ремонти – ако хората вече имат селска къща, много от тях теглят заем, за да стегнат имота за себе си или с цел да го препродадат.

 

Все по-честа е и тенденцията хора, загубили препитанието си, да продават по-голям апартамент, за да вземат по-малък, докато излязат от кризата.

В градовете също нарастват претенциите на клиентите към къщи с двор или апартаменти в сгради с големи междублокови пространства.

 

Освен в централните софийски квартали, повишават се цените в “Манастирски ливади”, “Борово” и квартал “Дружба”, който стана много атрактивен заради близостта до метро и летище.

Хората, които купуват “на зелено”, предпочитат да вземат жилище “до ключ”, за да не се налага да ремонтират, докато в предишни години тенденцията беше “груб строеж”.

 

Мнозина търсят апартаменти на последен етаж с големи тераси.

Пак заради нея други търсят “гъвкаво” домашно пространство, което може лесно да се прегражда с модули, когато се налага възрастните да работят, а децата да учат от вкъщи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще познаете ли тези студенти? Той е прочут кулинар, а тя – известна актриса
Next: Българите си тръгват от чужбина: Вижте къде изненадващо решиха да живеят

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.