Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голямо търсене на къщи в селата: Хората се местят от градовете в малките населени места
  • Новини

Голямо търсене на къщи в селата: Хората се местят от градовете в малките населени места

Иван Димитров Пешев юни 6, 2023
sriuuusdaskkraskras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Една от новите и интересни тенденции е бягството от големия град.

Много хора се ориентират към населени места близо до градовете, в които работят, така че да могат едновременно и да пътуват до работата си, и да имат двор – в случай, че се наложи ново затваряне заради ковид-ситуацията.

Някои дори търсят не къщи, а просто имоти в регулация с прекарани вода и ток, където да си вдигнат сглобяема къща.

 

Цената на такъв дом варира според броя на етажите, но ако е с размер на тристаен апартамент, предаден до ключ, струва под 40 000 евро, тоест по-евтино от панелна гарсониера в “Люлин”.

Според брокерите, очертават се две тенденции – на хора, които искат да живеят за постоянно извън градския шум, и на такива, които искат просто да имат вила за уикенда, през отпуската или при нов локдаун.

Регистрирани 4 пъти повече запитвания за къщи спрямо миналата. Интересът е голям не само в София, но и в Пловдив, както и по южното Черноморие. Цените са според района и състоянието на имота, пише Стандарт.

Ако е близо до големия град, е скъпо.

В момента например около Перник се продават доста неремонтирани къщи на ниски цени, а клиенти за тях не липсват.

 

Евтино е и в отдалечени селца с лоша инфраструктура, които обаче са привлекателни, ако искаш имот на чист въздух.

Увеличават се и кредитите за ремонти – ако хората вече имат селска къща, много от тях теглят заем, за да стегнат имота за себе си или с цел да го препродадат.

 

Все по-честа е и тенденцията хора, загубили препитанието си, да продават по-голям апартамент, за да вземат по-малък, докато излязат от кризата.

В градовете също нарастват претенциите на клиентите към къщи с двор или апартаменти в сгради с големи междублокови пространства.

 

Освен в централните софийски квартали, повишават се цените в “Манастирски ливади”, “Борово” и квартал “Дружба”, който стана много атрактивен заради близостта до метро и летище.

Хората, които купуват “на зелено”, предпочитат да вземат жилище “до ключ”, за да не се налага да ремонтират, докато в предишни години тенденцията беше “груб строеж”.

 

Мнозина търсят апартаменти на последен етаж с големи тераси.

Пак заради нея други търсят “гъвкаво” домашно пространство, което може лесно да се прегражда с модули, когато се налага възрастните да работят, а децата да учат от вкъщи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще познаете ли тези студенти? Той е прочут кулинар, а тя – известна актриса
Next: Българите си тръгват от чужбина: Вижте къде изненадващо решиха да живеят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.