Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям гаф: Йочев и Цънцарова се обиждат в ефир, телевизията прекъсна драмата
  • Новини

Голям гаф: Йочев и Цънцарова се обиждат в ефир, телевизията прекъсна драмата

Иван Димитров Пешев януари 16, 2024
asdcsacdsgdfgfdg.png

Водещият на сутрешния блок на bTV Златимир Йочев обиди доста грубо колежката си Мария Цънцарова още докато двамата казваха добро утро на зрителите.

Още в ранни зори Злати се беше старателно подготвил да е забавен за зрителите.

Той се беше разровил, за да извади любопитни факти. Единственото, което беше открил за датата 16 януари беше, че този ден е бил предложен за Ден на нищото в Америка.

Той с ентусиазъм обясни, че е хубаво в сезона на празниците да има ден, който не е посветен на нищо.

“Така няма да се разсейваме с празнуване”, обясни той. Цънцарова обаче явно изобщо не го слушаше какво говори и го изгледа с твърде неразбиращ поглед.

“Трябва да извикаме учени от Магадан да ги обяснят на теб!”, заяви Йочев, полагайки огромни усилия да не е много груб.

Последва прекъсване, след което двамата се появиха в ефир отново. През паузата явно между водещите е имало уточняващ разговор как да си партнират.

След него Цънцарова трябваше да признае, че липсата на каквато и да е реакция е била малко глупава.

Водещата обясни, че най-накрая е разбрала каква е била идеята на колегата ѝ.

“Талантът на телевизионния водещ е да задава тъпи въпроси”, заяви Мария Цънцарова.

Макар че това трябваше да е някакъв вид извинение, репликата ѝ прозвуча доста странно.

Причината е, че в предаването се завърна синоптикът Боби Лазаров, който преживя наскоро голяма загуба.

Седмица по-рано този свят напусна баща му, журналистът Любомил Лазаров, любимец на аудиторията в Пловдив. Едва ли в тази атмосфера на екипа му е било до шеги.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Портмонетата на 3 зодии ще се пръснат от пари
Next: Цяла България тръпне в очакване: Катето Евро се завръща на екран в ново шоу с още двама актьори

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.