Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям обрат със заплатите: Дойде нареждане от Европа
  • Новини

Голям обрат със заплатите: Дойде нареждане от Европа

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
vsdfbvfdbfgngfhnhjm.png

Обрат със заплатите. Според нова директива на ЕС освен че пада тайната върху възнагражденията и всеки ще знае колко взема колегата му, Брюксел нарежда обявите за работа да съдържат и парите за длъжността.

Съвсем скоро КНСБ ще обяви доклада си за нарушения на трудовите права, като акцент в него е това, че жените търпят повече нарушения на работното място, коментира пред Нова нюз Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ.

Според директивите в ЕС трябва да падне тайната на заплатите в рамките на фирмите и предприятия. Т.е. всеки трябва да знае колко взимат колегите му. Имайте предвид, че в момента в много фирми мениджърите принуждават хората да пазят в тайна заплатите си, което е противозаконно и така се получава, че на една и съща длъжност различни хора получават различни заплати.

Това е една от целите на тази нова европейска директива, а не само уеднаквяване на заплатите между мъжете и жените, а и уеднаквяването на заплатите на една и съща длъжност. Трябва да има ясни критерии за определянето на заплащането, какво е натоварването на определена длъжност, какви са условията на труд, коментира той.

А не заплатата да се дължи например защото аз съм мъж и мога да нося тежко да взимам повече в сравнение с една жена на същата длъжност, която обаче не може да носи тежко, посочи той.

Така че е важно да се обявят заплатите и обективните критерии за нейното формиране. Важно е също и за хората, които ходят по обяви да си търсят работа – те предварително трябва да знаят за какво заплащане ще ходят да кандидатстват. По директиравата в тези случаи интервюиращите няма да имат право да ги питат каква е била предходната им заплата, обясни той.

Това са доста базови и общи обяснения, а нещата са доста по-сложни. Тази европейска директива трябва да бъде въведена у нас в средата на 2026 година.

Не може да се уеднаквяват заплатите на една и съща длъжност, защото ако вземете двама шофьори, но единият кара линейка, а другият коледно влакче, работата е съвсем различна, въпреки че са шофьори.

Ако на тези хора им уеднаквим заплатите, тогава всички ще искат да управляват коледното влакче и няма да имаме шофьори на линейки, коментира доц. Щерьо Ножаров

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-опасното животно в България! Не го доближавайте и докосвайте
Next: Ето го сина-близнак на Евгени Маестрото! Кристиан е наследил таланта му

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.