Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Голям празник е днес! Ето какви традиции се спазват и какво се прави
  • Без категория

Голям празник е днес! Ето какви традиции се спазват и какво се прави

Иван Димитров Пешев декември 8, 2024
Screenshot_1

На 8 декември в православния календар е денят, в който се почита паметта на Свети монах Патапий. Ето какви са традиции и обичаите, свързани с празника.

История на св. Патапий

Живял през 5 век св. Патапий бил известен със своя аскетичен живот и преданост към Бога. Той бил роден в град Тива в Египет в благочестиво християнско семейство, възпитало у него любов към молитвата, чистотата и добрите дела. От ранна възраст Патапий копнеел към духовно усъвършенстване и решил да се оттегли от светския живот и да посвети живота си на служене на Бога.

Патапий се установил в пустинята, където станал отшелник. Живял в строга молитва, пост и смирение. Славата за неговата святост бързо се разнесла и хората започнали да идват при него, търсейки съвет, молитви и изцеление. Въпреки това, в опит да запази смирение, Патапий решава да напусне пустинята и се премества в Константинопол, за да остане незабелязан.

В Константинопол той се установява близо до градската стена и продължава да води уединен живот. Но дори и там неговото благочестие и чудодейни способности не останаи незабелязани. Изцелението на болните, чудесата и пророческите дарби свидетелстват за близостта му с Бога. След смъртта на Патапий тялото му е погребано в Константинопол. Впоследствие мощите на светеца били пренесени в манастира „Св. Патапий“ в Лутраки (Гърция), където се съхраняват и до днес. Те са източник на множество изцеления и чудеса, потвърждаващи светостта на светеца.

Традиции, обичаи и забрани на празника

Предците ни са правили гадания за времето и реколтата, според знаците за деня. Какво е времето, такова най 8 декември, такова ще е след 10 дни.

Ако на този ден вали дъжд, пролетта ще е хладна. Ако има слана по земята и дърветата, очаквайте голяма реколта.

На този ден предците ни са вярвали, че е забранено да се пожелава щастие и здраве, иначе всичко ще се случи обратното. Според старите традиции на този ден неомъжените момичета трябва да говорят възможно по-малко, за да не чакат дълго време за брак.

Вярва се, че на този ден е добре да се извърши общо почистване на къщата, за да привлече щастие.

На този ден, както и на всеки друг, църквата забранява сквернословието, клеветите.

 

На 8 декември студентите в България празнуват своя ден, но този ден има значителна история и културни традиции, които се простират дълбоко в миналото. Празникът е и символ на солидарността и възможността за студентите да изразят своите стремежи към знания и развитие. За много млади хора това е и момент за почивка и забавление след дългите часове на учене и труд.

(Във видеото: Засилено полицейско присъствие за 8-и декември в столицата)

Историческа значимост и контекст

Историята на студентския празник датира от началото на 20-ти век, но става официален празник през 1945 година, когато Народната република България го обявява за ден на студентите. През този период студентите активно участват в обществено-политическия живот на страната и използват празника, за да изразят своите идеи и протести срещу социалните и политическите условия. Въпреки че денят е започнал като символ на протест, с времето се утвърдил като ден на честване на академичните постижения и студентската култура.

Празникът на студентите е свързан и с важни моменти в българската история, като протестите на студентите по време на Първата световна война, когато те играят важна роля в обществени движения. Тези исторически събития показват, че студентите винаги са били активни участници в обществените промени и че тяхната роля не се ограничава само до учене, но и до участие в социални и политически въпроси.

Традиции и съвременни обичаи

На 8 декември традиционно се организират различни културни събития и академични церемонии в университетите, включително концерти, спектакли и лекции. В този ден се изразява студентската енергия и търсене на нови идеи, а за много младежи това е време за събирания и срещи с приятели. Често се провеждат и забавни игри и състезания, които отразяват духа на съревнование и креативност, характерни за студентската среда.

Друг интересен аспект на празника е, че той е свързан с определени символи – например студентите често носят отличителни знаци като шапки или тениски с логото на университета, които изразяват тяхната принадлежност към учебната институция. По време на вечерните тържества се традиционно танцува и се пеят популярни песни, които са се утвърдили в българската студентска култура през годините.

Любопитни факти за студентския празник

Не само в България се чества 8 декември. Празникът на студентите е популярен и в други страни, като Чехия, Словакия и Полша, където също се отбелязва ден на студентите със забавления и социални събития.

Празникът има и други значения. В различни държави той може да бъде посветен на различни аспекти на студентския живот, като в някои случаи 8 декември е и ден на висшето образование или ден на научните изследвания.

Традиционни песни и стихотворения

В много български университети на 8 декември се пеят студентски песни, а студентите рецитират стихотворения и цитати, които вдъхновяват техния академичен и личен път.

Избиране на Студент на годината

В редица университети на този ден се провеждат церемонии, на които се избира „Студент на годината“ за постижения в обучението, но и за социални активности и ангажираност.

8 декември е ден, който не само че се празнува в университетите, но и е ден за размисъл относно развитието на българското образование и студентската общност. Той е шанс да се отдадете на почивка и празнуване, но също така е и време за признание на усилията и постиженията, които студентите пра

Continue Reading

Previous: Жестока трагедия с жена в Старозагорско, всички са в потрес
Next: Спестявах дълго време, купих много подаръци за семейството на сина ми и накрая им дойдох на гости. Но всичко не беше така, както очаквах

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.