Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям празник иде в неделя, спазват се куп обичаи, а на масата задължително се слага…
  • Новини

Голям празник иде в неделя, спазват се куп обичаи, а на масата задължително се слага…

Иван Димитров Пешев март 1, 2024
sdfvsdfbdfgfhjgfjfg.png

Всеки ще се съгласи, че 3 март не е празник, който се отбелязва на масата.

Трапезният патриотизъм, макар и придобиваш застрашителни размери, е като цяло негативно и непродуктивно явление. Няма и особен възпитателен ефект върху децата. Въпреки това много хора ще изберат на 3 март да си спретнат трапеза вместо съдържателен разговор по темата за свободата, независимостта, себеотстояването, борбата и прочее абстракции, които обаче всеки ден ни застигат дори на съвсем битово ниво.

Нейсе! Всеки има право да разбира и живее живота си както намери за необходимо, не сме се събрали на онлайн масата на Mate Kitchen, за да съдим. Но пък можем да вземе 3 март за повод и да провокираме всички, които са решили да поставят кулинарен фокус и на тази дата, да си припомнят вкуса на българското с няколко традиционни нашенски рецепти.

Затова сглобихме непретенциозно

„празнично меню“ с 4 традиционни нашенски рецепти

Българска маса без хляб не бива. Не е нужно да е тежка погача, и най-прости пърленки със сирене ще свършат работа. Ако някой ви каже, че няма да яде от тях, лъже. Няма човек, който да остане безразличен към аромата, който се носи, докато се изпичат в тигана. Тесто, в което има масло и сирене, съскащо примамливо от високата температура… После може да си ги поръсите с чубрица или шарена сол. Дори само пърленката стига да се нахрани човек!

На българско има вкус и салатата от печени чушки с кисело мляко. В Троянско й казват бурания. Изпечени червени чушки, полети със сос от цедено кисело мляко, чесън, сол, олио и магданоз. Понякога за разкош й слагат и натрошено сирене. А дали ще я хапнете като предястие, или като основно ястие, зависи от това колко пърленки сте приготвили.

С буранията (не само на 3 март) върви и топлото катино мезе – една от гордостите на Банско и региона. Балансът в тази рецепта е съвършен. Няма нещо, което да е в повече или пък да се натрапва. Гъбите и лукът хем се усещат, хем оставят свинското да изпъкне с целия си натурален вкус.

Черният пипер и магданозът само добавят деликатно от себе си вкус и аромат. Месото за вашето катино мезе трябва да е крехко и без много тлъстини, за да не плувне в мазнина ястието.

Плешка или врат вършат чудесна работа. И за финал – крем с цедено кисело мляко и компот от кайсии. Това е гениално лесна рецепта. За нея ви трябват само кофичка цедено кисело мляко, пудра захар, малко прясно мляко, един буркан компот от кайсии, пакетче желатин и точно половин час, за да го приготвите. Чакането да стегне е повече, но си струва.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма изненада! Готвят Мон Дьо за водещ на Биг Брадър
Next: Три земетресения събудиха Турция: Хората са силно притеснени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.