Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям проблем застигна Фънки, положението хич не е розово: Искам да хвърля топа на сцената
  • Новини

Голям проблем застигна Фънки, положението хич не е розово: Искам да хвърля топа на сцената

Иван Димитров Пешев януари 28, 2024
dfvfdsvlsllsaclascas.png

Музикантът и шоумен Димитър Ковачев-Фънки изпадна в дълбоки откровения пред bTV, пише vihrogon.bg.

Той не скри, че в момента на практика възстановява от нулата бизнеса си с организиране на концерти и положението не е никак розово. Затова за Фънки миналата година била “гадна”, по собствената му оценка.

На 19 януари Фънки навърши 64, но възрастта изобщо не го интересува. “Само в България хората се пенсионират. Имам предвид да казват, че вече са на възраст и си тежат на мястото. Аз пък никога няма да си тежа на мястото и винаги съм готов да се направя на маймуна”, заяви Фънки.

“И искам да хвърля топа на сцената”, добави музикантът.

Фънки, който е прочут като жури на музикални предавания, заяви, че наистина не изпитва милост към тези, чиито мечти разбива с критиките си.

“Някой имаше ли милост към мен, когато свирех по 8 часа в Консерваторията?”, попита риторично басистът.

На въпрос за чалгата, Фънки заяви, че такава вече няма в оригиналния си вид, а сегашното е поп фолк.

“Щом я има, значи трябва. Българинът няма да загърби поп фолка никога”, коментира той.

Фънки каза, че е впечатлен от обичта на публиката му към неговия приятел Коцето. “Няма време да запее, толкова го обичат”, сподели басистът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова секира! Идва промяна за имотите, отново бъркат в джоба на българина
Next: Стягайте се за работа: Това ще се случи в България до 1 година

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.