Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям сеир в ефира на БТВ с Александра Гърдева от Ергенът, гостът не издържа
  • Новини

Голям сеир в ефира на БТВ с Александра Гърдева от Ергенът, гостът не издържа

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
sdfhdfhrereeee.jpg

БТВ обърна сутрешното си студио в реалити формат като ниво и участници.

Летните отпуски явно са оголили сериозно екипа на bTV, затова в актуалните предавания на телевизията започнаха да стават абсурдни гафове.

Един от тях се видя в сутрешния блок в сряда, когато в студиото цъфна Александра Гърдева от първия сезон на “Ергенът”.

Наред със значително по-авторитетни гости, тя беше поканена да коментира последните промени в Закона за интимните връзки.

Темата е продиктувана от случилото се с Дебора от Стара Загора, която получи 400 шева.

 

Т.нар. психоложка, която всъщност се занимава основно с астрология, прераждания и хипноза, направи това, което можеше да се очаква от нея.

А именно – наговори куп общи приказки, буквално изяждайки времето на останалите участници.

Те имаха да кажат далеч по-съществени и важни неща и за закона, и за смисъла на гражданските протести срещу насилието.

 

За сметка на това обаче Росен Цветков , “резервният” водещ на мястото на Злати Йочев, даваше през цялото време превес на нейните “откровения”.

 

Дали парламентът е приел на най-добрите възможни мерки срещу насилието?

Отговорът на Алекс Гърдева беше дълбоко лаишки: “Реакцията е донякъде адекватна, защото все пак се прави нещо по случая”.

Това заяви тя като “авторитет” по темата.

Алекс изръси и още бисери, като например:

„Агресията е нещо много по-дълбоко от закон, тя е вътре в нас. Отговорността е на всеки един от нас“.

 

Психологът Иван Игов в един момент не издържа на разсъжденията на риалити звездата и я попита изненадващо дали жените наистина харесват “чувствителни” мъже като Тити Папазов.

“А, не винаги е така”, отвърна видимо объркана Алекс.

 

За финал тя каза, че за да се справим с проблема, трябва да бръкнем дълбоко в себе си и да извадим болката, която се превръща в агресия, като се свържем с вътрешната си същност.

На практика това си беше чиста самореклама на скъпите сеанси, с които се занимава Алекс.

Освен това остана пълна мистерия защо bTV търсят мнението на участничка в “Ергенът” – шоу, което се смята за доста унизително за много жени.

Там дамите се подлагат на куп унижения само, за да спечелят вниманието на мачото, който като господар се разпорежда с тях.

Continue Reading

Previous: Знамение? Щъркелите си тръгнаха, зимата ще е страшна
Next: Скръбна вест! Отиде си известен адвокат, един от видните тамплиери у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.