Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям срам: ООН извади България от класацията на развитите страни и вече сме зад Албания, Сърбия и
  • Новини

Голям срам: ООН извади България от класацията на развитите страни и вече сме зад Албания, Сърбия и

Иван Димитров Пешев септември 10, 2022
oonoaonaosbasg.jpg

България вече не е от групата на най-високо развитите държави в света. Това показва класация на Индекса на човешкото развитие на ООН.

Страната ни е изпреварена от Сърбия, Черна гора и Грузия.

Така България стана единствената в Европейския съюз (ЕС), която не се намира в групата на най-високо развитите държави в света.

Индексът на човешкото развитие на ООН се проследява от 1990 г.

Не изпускай тези оферти:

Чрез него се измерват и характеристики на благосъстоянието, освен икономическия растеж, вземат се предвид фактори като продължителност на живота, достъпа до образование и личните доходи като измерител на качеството на живот.

Тазгодишната класация представя ситуацията през 2021 г. България заема 68 място в света и става втора в групата на „високо развити държави“, която е водена от Албания.

България изпреварва в нея Гренада, Барбадос и Антигуа и е в една компания с Украйна – 77, Северна Македония – 78, Китай – 79, Бразилия – 89.

Продължителността на живота в България е 71,8 години, а средният личен доход – 23 071 долара годишно. На другия полюс е Швейцария. Тя заема първото място в Индекса на човешкото развитие. Продължителността на живота е 84 години, а средният доход – 66 хил. долара.

Държавите около България имат много по-висок годишен доход на глава от население.

Румъния например вече е с 15 места напред и заема 53-то място в подреждането със 74,2 г. средна продължителност на живота и личен доход 30 027 долара годишно.

Румъния е последна по развитие сред държавите от ЕС, изпреварена от Словакия – 45 и Унгария – 46.

Още политика:

Живеем в две паралелни реалности, едната е на телевизора, по който говорят политиците. А другата на хладилника и на джоба ни. Това заяви експертът по социална политика д-р Хасан Адемов на предизборна среща на ДПС в Шумен.

Досегашните управляващи говорят, че инфлацията била привнесена отвън. Но това не е вярно, защото според Евростат поскъпването в Европа е 8%, а НСИ обявява официално – 17,3 %. Неофициалната инфлация обаче е над 40 %. Това си е чист български феномен, категоричен е Адемов.

И попита: Защо когато започна енергийната криза, цената на тока нарасна 10 пъти, както и цената на газта?

Когато възникна енергийната криза, бизнесът не получи компенсации, за да не прехвърли увеличените цени на стоките от първа необходимост. Антикризисните мерки не бяха таргетирани по групи и се раздаваха пари на калпак. Не се вслушаха в предложенията на ДПС и затова мерките нямаха ефект, добави Адемов.

Той припомни, че в края на миналата година председателят на ДПС Мустафа Карадайъ предложи за всички български пенсионери, които са пострадали от Ковид кризата по 120 лв за месеците октомври, ноември и декември и то без да се обременява бюджета.

Предложихме и в началото на следващата година тези 120 лв да продължат да се дават за уязвимите групи, за пенсиите под линията на бедността от 413 лв. Искахме тези пари да минават през подпомагането, за да е ясно, че това е допълнителна добавка, обясни един от най-добрите специалисти по социална политика.

Лъжа е, че ДПС е било против предложението за 60 лв, които влязоха към пенсиите. Нещо повече – точно ние настоявахме за 120 лв за най-уязвимите групи, а 60-те лв да минат през подпомагането, каза още Адемов.

Той разясни, че с приетото увеличение на пенсиите от „Продължаваме промяната“ и БСП, пенсиите са нараснали с 1,19 лева на ден, което не стига дори за един хляб.ДПС настояваше за 15% увеличение на пенсиите. Предложението на председателя на Движението Мустафа Карадайъ беше 5 пъти по-високо от тази сума, каза Адемов.

Той предупреди, че има лъжливи очаквания, че от 1-ви октомври всеки един пенсионер ще получи увеличение на средствата. 136 лв. ще получат едва 1/3 от пенсионерите, заяви Адемов.

Затова ние казваме – трябва сигурност и стабилност. Сигурност за инвестициите, за работните места и за доходите. За да има всичко това обаче трябва да има стабилно управление с ясна програма за изход от кризата, добави Хасан Адемов.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Емили с тротинетката: На 12г. наръгах баща си с нож!
Next: Огромен плъх изскочи от канализация в Мексико

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.