Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям студ ни чака през декември – ще се мръзне на минус 10 градуса, а ето какъв обрат идва по Коледа
  • Новини

Голям студ ни чака през декември – ще се мръзне на минус 10 градуса, а ето какъв обрат идва по Коледа

Иван Димитров Пешев декември 1, 2022
studasodaosdoas.jpg

Предвид наближаващите декемврийски почивни дни, повечето от нас с нетърпение очакват прогнозата на синоптиците за декември , за да могат да планират евентуални пътувания. Ето какво време ни очаква през последния месец от настоящата година:

Най-ниските температури през декември у нас ще бъдат между минус 10 и минус 5 градуса, а най-високите – между 10 и 15 градуса.

Това прогнозират синоптиците от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Тази година през декември се очаква средната месечна температура да бъде около нормата, която в Северна България и по високите полета е от 0 до 2 градуса, в Горнотракийската низина – 2-3 градуса, по Черноморието и в най-южните райони – 4-6 градуса, а в планините е от минус 8 до минус 2 градуса.

Не изпускай тези оферти:

Месечната сума на валежите ще бъде около и над нормата, която в по-голямата част от страната е между 40 и 60 литра на квадратен метър, в планините – до 70 литра на квадратен метър, а в най-южните райони – между 70 и 110 литра на квадратен метър.

През декември динамиката на атмосферните процеси над Балканския полуостров ще е повишена и времето у нас ще е динамично с чести промени на температурите и на фазата на валежите.

През повечето дни от първото десетдневие над страната ще преобладава облачно, на места в равнините – и мъгливо време. През първите дни от периода от югозапад ще се пренасят топли и влажни средиземноморски въздушни маси.

Ще има и валежи, предимно от дъжд, които в нощните часове в Предбалкана и по високите полета ще преминават в сняг. В средата на десетдневието температурите ще се понижат и на повече места в Северна България дъждът ще премине в сняг.

В края на периода и през първата половина от второто десетдневие се очаква по-съществено повишение на температурите. Времето ще се задържи облачно, на много места с валежи, предимно от дъжд. Има повишена вероятност за създаване на валежна обстановка и на места валежите да са значителни.

През последните дни от второто и началото на третото десетдневие отново ще застудее и дъждът в Северна България и по високите полета ще премине в сняг.

В средата на периода вероятността за валежи намалява, очаква се и относително повишение на температурите. През последните дни от месеца отново има вероятност за валежи и за понижение на температурите.

Астрономическата зима започва на 21 декември, в 23.48 ч.

Continue Reading

Previous: Трагедия! Мерцедес помете жена, почина в болницата
Next: Оказва се, че не всеки знае за какво служат трите отделения на пералнята. Ще ви разкрием

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.