Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям цирк по bTV: Златимир Йочев хвърли оставка, а Цънцарова…
  • Новини

Голям цирк по bTV: Златимир Йочев хвърли оставка, а Цънцарова…

Иван Димитров Пешев януари 9, 2024
sfcsacsacdsgfdsgfdg.png

Много конфузен гаф направи Златимир Йочев в съучастие с колежките си Мария Цънцарова и Натали Трифонова тази сутрин в ефира на bTV.

 

Двамата водещи и синоптичката обсъждаха имените дни в последни два дни, съответно Йордановден и Ивановден. Но улисани в приказки на диванчето, Йочев в един момент се оказа с бонбон в ръката.

 

„Големи празници минаха, Ивановден“, изкоментира той ситуацията и след това попита колегите си дали са ходили на имен ден на някого. Те пък му отговориха с: „Ние си бяхме именици“, което накара Йочев да потъне в земята от срам.

За ужас и на Златомир Йочев, и на Мария Цънцарова – колегата им Калоян Кюркчиев също се оказа част от многото именяци в предходните дни, тъй като името му е производно на Иван, и също празнува на 7 януари.

Така пред цяла България стана ясно, че никой в bTV не се е сетил да честити имения ден на един от спортните си кадри – Калоян Кюркчиев. За капак и синоптичката Натали Трифонова, която пък напоследък предизвиква голям хейт с визията си, направи ситуацията още по-срамна.

 

 

„Аз не знаех, че имаш имен ден“, оправда се блондинката. А за разлика от нея, Златомир Йочев прие ситуацията много навътре и дори обяви: „Гаф в протокола, сам го създадох и затова си депозирам оставката“.

 

Думите на водещия бяха препратка към скандала в Министреството на отбраната, където служител подаде оставка, след като пропусна да изпрати покани до депутатите за ритуала на Богоявление. Ситуацията стана повод и да се иска оставката на военния министър от няколко страни.

Цънцарова, на свой ред, коментира гаф с колегите си, определяйки го като „проява на лошо възпитание от страна на екипа на „Тази сутрин“.

Continue Reading

Previous: Бизнесмен дава 3 бона заплата за хора без образование с бонус безплатна квартира, но мераклии няма
Next: Масово българи се връщат от чужбина, заради бизнес, с който за час изкарват повече от гурбетчийската си заплата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.