Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям шок! Иван и Андрей – аут от bTV?
  • Новини

Голям шок! Иван и Андрей – аут от bTV?

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
sdfvdfbkfdkbgfbkgfbgf.png

BTV работи над грандиозен таен проект за риалити шоу, с което да нанесе унищожителен удар върху конкуренцията си. В него е ангажиран дясната ръка на Иван и Андрей във „Фермата“ – Ники Николов, и бившият директор „Съдържание и продукция“ на Nova Ивайло Вандов, който напусна медиата миналата година. Очаква се новото шоу да смени „Фермата“ в програмата на телевизията.

Ники Николов се е разделил с доскорошните си шефове Андрей Арнаудов и Иван Христов след жесток скандал в последния излъчен до момента сезон на „Фермата“. Най-вероятната причина за разпрата е ниският рейтинг на селското риалити, което издъхва пред конкуренцията на „Игри на волята“ по Nova.

Николов е напуснал фирмата на Иван и Андрей и в момента бил ангажиран с новия проект на bTV, твърдят източници. Човекът, с когото работи, е Ивайло Вандов. В продължение на години той беше директор „Съдържание и продукция“ в Nova, където го наричаха Човекът-телевизия. Вандов буквално е спял на работното си място, но това лято му показаха вратата и го замениха с вече бившата режисьорка на Гала – Тара Нури. Затова пък в bTV са били готови да го приемат, особено след като програмен директор там стана Апостол Пенчев, който с години работеше с Вандов в Nova.

Какво ще бъде новото риалити? Това засега се пази в много дълбока тайна, като единственото, което се знае със сигурност, е, че ще бъде грандиозно шоу – много мащабно, зрелищно и скъпо. Шушука се, че май става въпрос за формата „Аз съм известен, измъкни ме от тук“. Това е екстремното риалити, което преди няколко седмици българката Люси Дяковска спечели в Германия.

По своята същност то е вариант на „Сървайвър“ с популярни за широката общественост участници. Риалитито е хит в цяла Европа, но у нас не е правено досега. Ако пуснат български вариант със звезди, от bTV ще имат по-добри гаранции за успех срещу очаквания нов сезон на Big Brither по Nova, отколкото ако продължават да залагат на „Фермата“. Най-вероятно ще се търси начин да включат в проекта и самата Люси Дяковска като водеща или специален участник.

По информация на „Уикенд“ аграрното риалити на Иван и Андрей окончателно спира. Основните причини за това с две, твърдят източниците на вестника ни. Едната е, че продуцентите, които са и водещи, са лица на фирма, която са занимава с хазарт. Това създава лош имидж на телевизията. Другата причина е в трайно незадоволителния рейтинг на шоуто. bTV е обявила кастинг за предстоящ нов сезон, което обаче не означава, че ще има такъв сезон.

От години там тече и кастинг за „България търси талант“, дори беше планирано това шоу да се излъчва тази пролет, но в последния момент се взе решение да го заменят с Dancing Stars Най-вероятно „Фермата“ я очаква същото бъдеще, а Иван и Андрей ще останат в ефира на bTV единствено с „Бригада Нов дом“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова драма. Лили Иванова и Данчето Христова побесняха!
Next: Най-силната молитва за щастие – след като я прочетете, в живота ви ще започнат да се случват чудеса

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.