Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гордост! Българин изуми с рекорд за Гинес, цял свят ще научи за него
  • Новини

Гордост! Българин изуми с рекорд за Гинес, цял свят ще научи за него

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
geneinisbgg.png

Русенецът Теодор Цветков, известен с благотворителни каузи, които подкрепя, постави световен рекорд, който очаква да бъде вписан в „Гинес“. В продължение на 71 часа той плува във водите на езерото в лесопарка „Липник“ край русенското село Николово.

Младият мъж е поставил началото на плувния маратон в четвъртък, като го е завършил успешно в неделя следобед.

Теодор Цветков посвещава постижението си на своите спонсори, близките и на екипа си.

От кметството в Русе информират, че Цветков е трябвало през този месец да преплува Черно море с екологична кауза, но военната обстановка го е възпряла.

Българският спортист вече е част от Книгата на рекордите „Гинес“, след като преплува 10 километра с една ръка, а сега записа още едно изумително постижение.

„71 часа непрекъснато плуване! Успях да подобря и поставя рекорд на „Гинес“. Но не това е най-важното. Успях да преборя себе си, да докажа, че пред човешкото тяло и пред психиката волята побеждава и стои най-отгоре в йерархията. Благодаря за цялата подкрепа, това събитие нямаше да е същото без всеки един от вас! Вярвам, че най-доброто предстои.

Вярата е непоклатима. Способностите са надминати. Бяха невероятни 71 часа. Щяха да бъдат 72 часа, но заради бурята се наложи да изляза от водата. Не се предадох нито за миг! Защото вярата ми е непоклатима!“, бяха първите думи на Теодор Цветков след рекорда.

„Буря, дъжд, вятър… Природните стихии не успяха да застанат на пътя ми, а само да ме изкарат от водата час по-рано. Още едно напомняне, че понякога природата наистина ни говори, а нашата роля е да се вслушваме в нея. И да се грижим за нея. Тя няма да ни подведе. Няма достатъчно силни думи, с които да изразя всичко изпитано и преживяно през последните седмици.

Защото и подготовката беше изключително важна, за да мога днес да застана пред вас и да се радвам заедно с вас на този успех, който посвещавам на децата, близките, приятелите, екипа си и всеки един, който до последно вярва в мен“, добави Цветков, който е под лекарско наблюдение за възстановяването си, а следващата му цел е да преплува Черно море от Одеса до Бургас.

През май русенецът плува 24 часа в закрит басейн, а миналото лято завърши втори в ултрамаратона в река Самара в подкрепа на световната кауза за справяне с глобалното затопляне.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание! МВР намери цаката на всички, пускат 8500 полицаи да следят поведението на шофьорите
Next: От ГЕРБ изправиха косите на народа с данни на НСИ за поразиите на Промяната: Страшно е

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.