Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гордост! Българин изуми с рекорд за Гинес, цял свят ще научи за него
  • Новини

Гордост! Българин изуми с рекорд за Гинес, цял свят ще научи за него

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
geneinisbgg.png

Русенецът Теодор Цветков, известен с благотворителни каузи, които подкрепя, постави световен рекорд, който очаква да бъде вписан в „Гинес“. В продължение на 71 часа той плува във водите на езерото в лесопарка „Липник“ край русенското село Николово.

Младият мъж е поставил началото на плувния маратон в четвъртък, като го е завършил успешно в неделя следобед.

Теодор Цветков посвещава постижението си на своите спонсори, близките и на екипа си.

От кметството в Русе информират, че Цветков е трябвало през този месец да преплува Черно море с екологична кауза, но военната обстановка го е възпряла.

Българският спортист вече е част от Книгата на рекордите „Гинес“, след като преплува 10 километра с една ръка, а сега записа още едно изумително постижение.

„71 часа непрекъснато плуване! Успях да подобря и поставя рекорд на „Гинес“. Но не това е най-важното. Успях да преборя себе си, да докажа, че пред човешкото тяло и пред психиката волята побеждава и стои най-отгоре в йерархията. Благодаря за цялата подкрепа, това събитие нямаше да е същото без всеки един от вас! Вярвам, че най-доброто предстои.

Вярата е непоклатима. Способностите са надминати. Бяха невероятни 71 часа. Щяха да бъдат 72 часа, но заради бурята се наложи да изляза от водата. Не се предадох нито за миг! Защото вярата ми е непоклатима!“, бяха първите думи на Теодор Цветков след рекорда.

„Буря, дъжд, вятър… Природните стихии не успяха да застанат на пътя ми, а само да ме изкарат от водата час по-рано. Още едно напомняне, че понякога природата наистина ни говори, а нашата роля е да се вслушваме в нея. И да се грижим за нея. Тя няма да ни подведе. Няма достатъчно силни думи, с които да изразя всичко изпитано и преживяно през последните седмици.

Защото и подготовката беше изключително важна, за да мога днес да застана пред вас и да се радвам заедно с вас на този успех, който посвещавам на децата, близките, приятелите, екипа си и всеки един, който до последно вярва в мен“, добави Цветков, който е под лекарско наблюдение за възстановяването си, а следващата му цел е да преплува Черно море от Одеса до Бургас.

През май русенецът плува 24 часа в закрит басейн, а миналото лято завърши втори в ултрамаратона в река Самара в подкрепа на световната кауза за справяне с глобалното затопляне.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание! МВР намери цаката на всички, пускат 8500 полицаи да следят поведението на шофьорите
Next: От ГЕРБ изправиха косите на народа с данни на НСИ за поразиите на Промяната: Страшно е

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.