Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гордост! Българче е новото дете-чудо – изуми всички. Цял свят говори за него
  • Новини

Гордост! Българче е новото дете-чудо – изуми всички. Цял свят говори за него

Иван Димитров Пешев август 30, 2022
olimpaisiadias.png

9-годишният Лъчезар от Враца е спечелил олимпиада по математика в Дубай, предаде BulNews.

В надпреварата са участвали деца от цял свят. Лъчезар е решил 160 задачи само за 10 минути и така категорично е спечелил първото място.

Новината за победата бързо се разпространи в социалните мрежи, където хиляди българи нарекоха 9-годишния врачанин дете-чудо и го поздравиха за усърдния труд, който е положил, за да постигне големия успех.

Още подобни новини:

Не изпускай тези оферти:

Навършват се 35 години от едно историческо за България и за глобалния спорт събитие – поставянето на непокътнатия и до днес световен рекорд 209 см на Стефка Костадинова в скока на височина. На 30 август 1987 г., по време на II Световно първенство зрителите по трибуните на Олимпийския стадион в Рим и милиарди пред тв екраните стават свидетели на феноменално постижение, което и до днес е недостижимо за никой друг на планетата.

Тези 209 см в италианската столица са част от удивителната кариера на българката, призната за абсолютен хегемон в дисциплината за всички времена и за една от най-великите в световната спортна история.

Тогава, едва 22-годишна, Стефка бързо си е осигурила неоспоримо превъзходство в скока на височина и побеждава навсякъде. Голямото шоу обаче предстои. Всичко е подбрано като в приказките: мястото – Вечния град, времето – точно на Световното първенство, пред камерите и погледите на милиарди зрители по целия свят. Всичко за магията е готово…

Сякаш за да се засили ефектът от предстоящото уникално постижение, атракцията на Стефка се предхожда един турболентен световен рекорд в бягането на 100 м. Канадецът Бен Джонсън взривява трибуните, но публиката тепърва предстои до види след минути нещо също толкова гениално, но много по-трайно. Нещо, което ще остане да блести десетилетия наред. Световният рекорд на Стефка Костадинова от 209 см.

Стефка Костадинова световен рекорд

Стефка стига до рекорда в Рим с 9 успешни скока

След като преодолява без проблеми квалификациите със 191 см, във финала Стефка прави общо 13 опита, от тях 9 са успешни:

185 – от 1 опит

189 – от 1 опит

193 – от 1 опит

196 – от 1 опит

199 – от 1 опит

202 – от 1 опит (тук отпада Сузане Байер и остава с бронз със 199 см)

204 – от 3 опит

206 – от 2 опит

208 – пропуска (тук се предава и Тамара Бикова, като остава със сребро с 204 см)

209 – от 2 опит, който и до днес е световен рекорд на скок височина за жени

Стефка Костадинова световен рекорд

По повод годишнината от рекорда Стефка Костадинова направи интересен коментар.

„Тези 209 см станаха през годините нещо като мой запазен знак, нещо като емблема, която стои като доказателство за човешките възможности. Но световният рекорд не е само мой. Той е на България. Този рекорд, а и всичките ми други рекорди и успехи станаха факт благодарение на хората край мен, на моя екип, на треньори, доктори, на ръководители и на държавата, инвестирала в спорта. Благодаря на Ники Петров, с когото още сме световен тандем. Той ме възпита като спортист, жена и човек. Благодаря на клуб „Тракия”, на спортното училище в Пловдив и на атлетическата ни федерация. И нещо много важно – това постижение е и благодарение на останалите много силни българки в дисциплината. Българската школа роди такава конкуренция, която помиташе рекордите.

Тогава, на Олимпийския стадион в Рим не съм мислила за това колко време ще удържат тези 209 см… Емоцията беше толкова силна… Много атлетки след това опитваха да подобрят рекорда – някои бяха много близо, аз самата също опитвах десетки пъти… И сега, когато отново отбелязваме годишнината, пожелавам на всеки да намери своя личен път към върха,“ каза Костадинова.

Световният рекорд на Стефка Костадинова удържа във времето не само на многобройните атаки от стотици елитни състезателки в сектора на скок височина. Този знаменит маркер в историята на спорта удържа и на многото желания и посегателства на знайни и незнайни „специалисти“ да отнемат нещо, което принадлежи като богатство не само на България и на самата Стефка Костадинова, а на цялото човечество в стремежа му за доказване на необятните хоризонти на своите възможности.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шок в Пловдив: Хирург хвърля компютри от 11 етаж на болница, барикадира се и плаши с убийства
Next: Барометър с гореща прогноза: ГЕРБ първи, ИТН влизат. БСП и ДБ губят позиции

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ето кои пенсионери НЯМА да вземат БОНУС за Коледа
  • Ваня Червенкова потъна в скръб заради смъртта на капитан Ватко Бешлиев
  • Учени анализираха данни от 93 държави и откриха любопитна зависимост между броя на домашните котки и удовлетвореността от живота.
  • Елеонора жестоко проговори за Крис и после го заряза: „Аз съм постигнала 10 пъти повече неща от него, знам 10 пъти повече неща от него“
  • Борисов излезе и съобщи: Службите казват, че…
  • Само 15 фиктивни пациенти в Пловдив стрували 7500 евро на ден на държавата
  • Деканът на Медицинския факултет към Медицинския университет в Пловдив проф. Мариела Генева-Попова запазва официалния си пост
  •  „И тримата могат да готвят. Малкият ми син най-много ме изненадва с баницата, която прави“, сподели готвачът за семейството си преди време в ефира на bTV.
  • Едно от знаковите лица на БТВ в последната година – водещият на новото предаване 2:2 – Златимир Йочев, проговори за един от най-трудните моменти в живота си, а именно загубата на баща му, когато е само на 12 години.
  • Проф.Маринела Генева проговори пред съда за финансовата схема – ето какво поиска:…

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.