Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гореща новина: Зеленски разкри дали Украйна ще позволи промяна на границите си
  • Новини

Гореща новина: Зеленски разкри дали Украйна ще позволи промяна на границите си

Иван Димитров Пешев март 20, 2022
ukrakbgaranici.jpg

Президентът на Украйна не е променил становището си, че границите на страната му трябва да бъдат признати такива, каквито са били към момента на разпадането на Съветския съюз, предаде Ройтерс, позовавайки се на негов съветник. Коментарите от политическия съветник Олексий Арестович изглежда имат за цел да премахнат всякакви съмнения, че президентът Володимир Зеленски би могъл да позволи промени на границите, за да осигури сделка с Русия за прекратяване на инвазията, отбелязва агенцията, цитирана от БТА.

През 2014 г. Русия анексира Крим и тази година призна за независими самообявилите се Луганска и Донецка републики в Донбас, които се разбунтуваха срещу Киев. Тези региони бяха част от страната, когато тя обяви независимостта си от Съветския съюз през 1991 г. и ООН все още ги признава за част от Украйна. Зеленски многократно е казвал, че няма да допусне компромис с „териториалната цялост“ на страната си. „Основната му позиция остава непроменена“, каза Арестович по националната телевизия. „Никога няма да предадем националните си интереси“, добави той.

Друг съветник на президента, Михайло Подоляк, очерта украинската позиция в интервю за полски медии. „Един от ключовите въпроси (за мирното споразумение) остава как да разрешим териториалните въпроси в окупираните Крим и Донбас“, каза Подоляк в публикуваното от канцеларията на украинския президент интервю. „По отношение на окупираните територии, позицията на Украйна остава непроменена: държавните граници не могат да бъдат променяни. Въпреки това аз вярвам, че трябва да сме трезви в преценката си. Де юре Крим, Донецк и Луганск остават част от Украйна, но ние де факто не ги контролираме – там работи руската администрация“, продължи той. Подоляк добави, че в момента текат опити да се намери „правна формула“, но не уточни какво означава това. Съветникът намекна и че има повече признаци на готовност за компромис от руската страна. „Мога да кажа, че руската делегация наскоро рязко смекчи позицията си. Сега те възприемат света по-обективно и се държат много правилно, каза Подоляк.


Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути. Русия минава към нов, по тежък начин на атака в Украйна
Next: Съветник на Кирил Петков се срещнал с Божков в Дубай

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.