Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Горещо! Дъщерята на Ваня Григорова е топ-красавица, а ето го и мъжа до нея
  • Новини

Горещо! Дъщерята на Ваня Григорова е топ-красавица, а ето го и мъжа до нея

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
dsgdfhghjfghhfhfg.png

Дамата, която за малко не седна в кметския стол на столицата,
Ваня Григорова , доскоро бе неизвестна пионка на шахматната политическа дъска.
От няколко месеца
обаче журналистите усърдно ровят в личния живот на кандидат-кметицата на София,
а там определено е доста интересно.

От години Григорова живее на семейни начала с известния журналист Калин
Първанов . Той беше сред първите, поздравили я за успеха след първия тур на изборите.

 

Григорова е разведена с първия си съпруг Здравко Стойчев, от когото има голяма

дъщеря Габриела . Девойката е наследила и ума, и хубостта на своята майка, категорични
са близки
до синдикалистката. Във вторник Габи отпразнува своя 20-и рожден ден. Тя е завършила
столичната Първа английска гимназия с отличен успех, а през миналата есен след
10 тежки изпита е била приета да учи архитектура в престижния държавен Политехнически
университет в Торино, Италия.

 

 

Габриела Стойчева

Наследничката на Ваня и към днешна дата живее на Ботуша, а майка й често пътува
до там, за да се виждат и да прекарват време заедно.

 

Ваня Григорова дъщеря

Габриела на Ваня Григорова

 

Ваня не афишира личния си живот прекомерно, но в социалните й мрежи не липсват
снимки с мъжа до нея и дъщеря й. През това лято, малко преди старта на кампанията й за кметския стол в София,
са били тримата на море семейно във Варна. „И аз да хвана нещо в този живот…От
години съм направил своя избор”, пише Калин Първанов под морски кадър, на който
прегръща своята любима на култовия плаж Фичоза.

 

Ваня Григорова мъж

Григорова не крие, че е изминала труден житейски път. Професионалната й биография
започва от чистачка в училище и работник във верига за бързо хранене, а днес е
на крачка от това да стане кмет на столицата. Тя не се срамува от миналото си
и споделя, че благодарение на изпитанията в професионален план е успяла да научи
много.

 

„Да работя в училище като чистачка се наложи по време на управлението на Иван
Костов. Тогава просто нямаше никаква работа. Току-що бях завършила Търговско-банковата
гимназия с много добър, почти отличен успех, и въпреки това нямаше никаква възможност
за реализация.

 

След като 2 години нямаше къде да работя, а вече ме бяха приели
в УНСС, трябваше някак да си плащам таксите и изпитите и това беше единственото,
което можеха да ми предложат от Бюрото по труда. Гледаха ме с леко снизхождение
и ми казаха: „О, това едва ли ви интересува – вие сте младо момиче, надали ще
искате да работите като чистачка.” „Не, напротив, интересува ме! – казах. – Все
е някаква работа, аз от труд не се боя.” Така започнах като хигиенистка в училище
– всяка сутрин в 7, с кофата и парцала. Смея да кажа, че си вършех отговорно и
добре работата”, споделя Ваня.

 

„Нямам никакви скрупули да работя каквото и да е. Никога не съм се срамувала
дори за миг от това, че съм чистила училище. Не знам дали ще успея да стигна до тези хора, но съм изключително благодарна
на домакина на 118-о училище, който прояви разбиране към мен и след като си свършех
работата, ми позволяваше да не стоя в коридора дежурна, а да влизам в стаичката
на чистачките, за да уча за изпитите. Там намерих хора, които всякак се опитваха
да ми помогнат, и винаги ще съм им благодарна. Като чистачка работих около 5 месеца,
след което кандидатствах и ме приеха във верига за бързо хранене „Макдоналдс”.

 

Там пък намерих приятели, с които сме близки и в момента. Не смятам това време
за загубено, напротив – това е времето, което ме приучи на трудова дисциплина
– там нямаше как да закъснееш, влизаше се с карта. Бях хостеса – това са момичетата,
които канят гостите, организират рождените дни на децата, следят те да се чувстват
комфортно. Получавах много ниско заплащане, но човек знае 2 и 200. Аз съм от обикновено
семейство на работещи хора, но там видях и усетих наистина трудностите на работягите”,
признава Григорова.

 

„Нищо не е на всяка цена. Ваня няма какво да губи, може само да спечели. Други
имат какво да губят, заложили са, инвестирали са… Интуицията ми подсказва, че
хората не обичат нагласени мачове.“

Това каза за „Ретро“ Калин Първанов, мъжът до Ваня Григорова, на въпрос дали
тя има шансове да спечели на балотажа за кмет на София в битката с Васил Терзиев.

 

„Всички разчитаха на твърд електорат, а Ваня се бореше за всеки глас. Сигурен
съм, че в щаба на нейните опоненти в момента доста треперят по въпроса: А какво
ли ще решат тези 500 хиляди, които не излязоха да гласуват на първия тур? Какво
ли ще стане, ако само една част от тях решат да излязат? Защото битката на твърдите
електорати вече свърши“, коментира още Калин Първанов.

 

Според него Ваня Григорова е успяла да победи кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян, защото в нейно лице хората са усетили един истински човек от плът и кръв. „Един
реален човек, който се движи по същите улици, по които и те, по същите счупени
плочки, по които и те, а не по червен килим. Затова и много често срещаме хора,
които казват на Ваня: „Аз никога не съм гласувал за БСП, за лявото, аз съм десен,
но сега гласувах за вас“.“

 

Мъжът до Григорова смята, че тя печели симпатизанти със своята  упоритост, целенасоченост, чар и огромна енергия. И заради идеите, в които вярва.
„Оказва се, че това, което тя поставя като акцент в кампанията, е много важно
и хората го припознават“ – допълва Първанов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Безпрецедентен екшън в Пловдив, всички са в шок от случилото се
Next: Изцедете 1 лимон, добавете 1 супена лъжица зехтин и ще ме помните до края на живота си

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.