Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Горещо! Дъщерята на Ваня Григорова е топ-красавица, а ето го и мъжа до нея
  • Новини

Горещо! Дъщерята на Ваня Григорова е топ-красавица, а ето го и мъжа до нея

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
dsgdfhghjfghhfhfg.png

Дамата, която за малко не седна в кметския стол на столицата,
Ваня Григорова , доскоро бе неизвестна пионка на шахматната политическа дъска.
От няколко месеца
обаче журналистите усърдно ровят в личния живот на кандидат-кметицата на София,
а там определено е доста интересно.

От години Григорова живее на семейни начала с известния журналист Калин
Първанов . Той беше сред първите, поздравили я за успеха след първия тур на изборите.

 

Григорова е разведена с първия си съпруг Здравко Стойчев, от когото има голяма

дъщеря Габриела . Девойката е наследила и ума, и хубостта на своята майка, категорични
са близки
до синдикалистката. Във вторник Габи отпразнува своя 20-и рожден ден. Тя е завършила
столичната Първа английска гимназия с отличен успех, а през миналата есен след
10 тежки изпита е била приета да учи архитектура в престижния държавен Политехнически
университет в Торино, Италия.

 

 

Габриела Стойчева

Наследничката на Ваня и към днешна дата живее на Ботуша, а майка й често пътува
до там, за да се виждат и да прекарват време заедно.

 

Ваня Григорова дъщеря

Габриела на Ваня Григорова

 

Ваня не афишира личния си живот прекомерно, но в социалните й мрежи не липсват
снимки с мъжа до нея и дъщеря й. През това лято, малко преди старта на кампанията й за кметския стол в София,
са били тримата на море семейно във Варна. „И аз да хвана нещо в този живот…От
години съм направил своя избор”, пише Калин Първанов под морски кадър, на който
прегръща своята любима на култовия плаж Фичоза.

 

Ваня Григорова мъж

Григорова не крие, че е изминала труден житейски път. Професионалната й биография
започва от чистачка в училище и работник във верига за бързо хранене, а днес е
на крачка от това да стане кмет на столицата. Тя не се срамува от миналото си
и споделя, че благодарение на изпитанията в професионален план е успяла да научи
много.

 

„Да работя в училище като чистачка се наложи по време на управлението на Иван
Костов. Тогава просто нямаше никаква работа. Току-що бях завършила Търговско-банковата
гимназия с много добър, почти отличен успех, и въпреки това нямаше никаква възможност
за реализация.

 

След като 2 години нямаше къде да работя, а вече ме бяха приели
в УНСС, трябваше някак да си плащам таксите и изпитите и това беше единственото,
което можеха да ми предложат от Бюрото по труда. Гледаха ме с леко снизхождение
и ми казаха: „О, това едва ли ви интересува – вие сте младо момиче, надали ще
искате да работите като чистачка.” „Не, напротив, интересува ме! – казах. – Все
е някаква работа, аз от труд не се боя.” Така започнах като хигиенистка в училище
– всяка сутрин в 7, с кофата и парцала. Смея да кажа, че си вършех отговорно и
добре работата”, споделя Ваня.

 

„Нямам никакви скрупули да работя каквото и да е. Никога не съм се срамувала
дори за миг от това, че съм чистила училище. Не знам дали ще успея да стигна до тези хора, но съм изключително благодарна
на домакина на 118-о училище, който прояви разбиране към мен и след като си свършех
работата, ми позволяваше да не стоя в коридора дежурна, а да влизам в стаичката
на чистачките, за да уча за изпитите. Там намерих хора, които всякак се опитваха
да ми помогнат, и винаги ще съм им благодарна. Като чистачка работих около 5 месеца,
след което кандидатствах и ме приеха във верига за бързо хранене „Макдоналдс”.

 

Там пък намерих приятели, с които сме близки и в момента. Не смятам това време
за загубено, напротив – това е времето, което ме приучи на трудова дисциплина
– там нямаше как да закъснееш, влизаше се с карта. Бях хостеса – това са момичетата,
които канят гостите, организират рождените дни на децата, следят те да се чувстват
комфортно. Получавах много ниско заплащане, но човек знае 2 и 200. Аз съм от обикновено
семейство на работещи хора, но там видях и усетих наистина трудностите на работягите”,
признава Григорова.

 

„Нищо не е на всяка цена. Ваня няма какво да губи, може само да спечели. Други
имат какво да губят, заложили са, инвестирали са… Интуицията ми подсказва, че
хората не обичат нагласени мачове.“

Това каза за „Ретро“ Калин Първанов, мъжът до Ваня Григорова, на въпрос дали
тя има шансове да спечели на балотажа за кмет на София в битката с Васил Терзиев.

 

„Всички разчитаха на твърд електорат, а Ваня се бореше за всеки глас. Сигурен
съм, че в щаба на нейните опоненти в момента доста треперят по въпроса: А какво
ли ще решат тези 500 хиляди, които не излязоха да гласуват на първия тур? Какво
ли ще стане, ако само една част от тях решат да излязат? Защото битката на твърдите
електорати вече свърши“, коментира още Калин Първанов.

 

Според него Ваня Григорова е успяла да победи кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян, защото в нейно лице хората са усетили един истински човек от плът и кръв. „Един
реален човек, който се движи по същите улици, по които и те, по същите счупени
плочки, по които и те, а не по червен килим. Затова и много често срещаме хора,
които казват на Ваня: „Аз никога не съм гласувал за БСП, за лявото, аз съм десен,
но сега гласувах за вас“.“

 

Мъжът до Григорова смята, че тя печели симпатизанти със своята  упоритост, целенасоченост, чар и огромна енергия. И заради идеите, в които вярва.
„Оказва се, че това, което тя поставя като акцент в кампанията, е много важно
и хората го припознават“ – допълва Първанов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Безпрецедентен екшън в Пловдив, всички са в шок от случилото се
Next: Изцедете 1 лимон, добавете 1 супена лъжица зехтин и ще ме помните до края на живота си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.