Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Господари на ефира се завръщат с пълна сила в българския ефир?
  • Новини

Господари на ефира се завръщат с пълна сила в българския ефир?

Иван Димитров Пешев април 15, 2023
doasdkasiyasoyasp.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Господарите“ cе завръщат в ефира 5 години след като бяха свалени оттам, пише „Уикенд“. От екипа на хитовото предаване дават все по-ясни знаци, че в Нова телевизия се подготвя рестарт на хитовото шоу. То най-вероятно ще се завърне в програмата от есента, но е възможно да го пуснат и още през лятото.

Цели 5 години след спирането си „Господари на ефира“ направиха толкова шумен купон за 20-та си годишнина, че това няма как да е случайно, шушукат в светските среди. Шоуто по традиция празнуваше зрелищно, докато се излъчваше по телевизията, но тази традиция позамря след 2018-a, когато Нова внезапно и без обяснения отказа да поднови договора си с продукцията.

Предаването започна да се излъчва в интернет, тъй като не се намери медия, която да го купи. Оказа се прекалено скъпо, а Нова го махна от програмата си след скандал с репортер, който излъга, че са го пребили по време на работа, за да си вдигне рейтинга. Това се отрази зле на имиджа на шоуто.

Екипът положи огромни усилия да обърне случая на шега, но телевизията въпреки всичко предпочете да се раздели с продукцията.

В медийните среди обаче упорито се говори, че свалянето на шоуто е станало по изричното настояване на тогавашния премиер Бойко Борисов, който се дразнел от репортажите и шегите по негов адрес. Въпреки проблемите, продуцентът Джуди Халваджиян не се отказа от предаването.

Той продължи да го прави, но в интернет и в далеч по-скромен вариант. Така изминаха 5 години, в които за „Господарите“ почти не се говореше. Напоследък обаче се дават все по-ясни знаци, че се подготвя завръщането им в ефира. Преди дни шоуто вдигна пищно парти с цели 400 гости, за да празнува 2 десетилетия от създаването си при положение, че от цели 5 години то на практика не съществува.

На партито бяха поканени всички популярни лица от шоуто – водещи, репортери, адреналинки и служители, които са се трудили зад кадър както и огромна част от най-разпознаваемите лица от светските хроники. Става въпрос за имена като голямата приятелка на семейство Халваджиян – Гала, Краси Радков, Братя Аргирови, Миро, Софи Маринова, Димо Алексиев, Моню Монев, Звезди от „Ахат“, Михаела Маринова и много други артисти.

Репортаж от шоуто бе излъчен от Нова телевизия в епизод на „Като две капки вода“. Той буквално преливаше от намеци, че се подготвя завръщане на „Господарите“. Самият факт че се празнува неговата 20-а годишнина без реално да се излъчва, беше показателен.

Продуцентът Маги Халваджиян даде ясна заявка за завръщане:

„За мен 20 години е нищо. Докато не видя 50… за мен 50 е хубавата цифра и вървим в оная посока – да стигнем 50.“ Брат му Джуди също се изказа така, като че ли продукцията му никога не е била спирана. Той обяви, че има много хора, които „ни уважават, обичат и искат да се върнем в ефира.

Тази енергия между хора, които обичам и уважавам, искам да се превърне в едно ново начало“. Знаковият водещ на шоуто Димитър Рачков пък каза, че „обществото има нужда от това предаване. Телевизията! Ефирът има нужда от това предаване!“.

Финалната реплика в репортажа пък беше на Мария Игнатова, която перифразира на английски Арнолд Шварценегер от филма „Терминатор“: „Ще се върнем!“ обеща тя.

Няколко седмици преди въпросното парти продуцентът Джуди Халваджиян сподели в свое публично изявление, че никога не е спирал да вярва че предаването му отново ще тръгне в ефира. От сцената на „Капките“ почти в прав текст съобщиха, че такова завръщане предстои съвсем скоро.

За да се вдигне общественият интерес по темата, сред публиката последния излъчен до момента епизод на предаването за имитации бяха настанени огромна част от знаковите лица на „Господарите“.

На първо място това беше Малин Кръстев – първият водещ на шоуто, а неговият първи партньор в ефира – Васил Василев-Зуека, който в момента не живее в България, се включи чрез видео връзка за да по-желае скорошно завръщане, а за обявяване на резултатите от зрителски вот на сцената се качи адреналинката Жана.

Явно ce подготвя и нейното завръщане в ефира. Нищо чудно да стане водеща. Нейната партньорка в танците Яна не се е отдалечавала твърде много от екипа на шоуто, тъй като в момента е част от балета на Алекс Енева „Фънки мънкис“.

По всичко личи, че Нова телевизия е готова отново да пусне „Господарите“ и преговорите за това са на финалната права. Завръщането най-вероятно ще е през идващия тв сезон – от есента.

Напоследък обаче големите телевизии започнаха да нарушават старата си традиция да вадят от летния ефир своите скъпи продукции. От миналата година започна да се налага тенденция да се пускат нови сезони на хитови предавания още през юни и юли. Така че не е изключено „Господарите“ да се завърнат още в началото на лятото.

Възможно е форматът малко да се промени – например вместо епизодите да са по половин час и да се излъчват всяка вечер, да станат двойно или дори тройно по-дълги и да вървят веднъж седмично. Предстои да видим.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма драма за Ивет Лалова и съпруга й
Next: Младият Стефан Данаилов стана баща и се жени за

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.