Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Господ Бог винаги има някакъв план за нас. Прочети и осъзнай, че желанията ти винаги се сбъдват
  • Новини

Господ Бог винаги има някакъв план за нас. Прочети и осъзнай, че желанията ти винаги се сбъдват

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2023
sdfhfgwerwesd.png

Понякога нещата не се случват така, както си ги представяме. Това обаче не бива да ни отчайва, защото е много важно да не забравяме, че Господ винаги има най-добрия план за нас.
Имало някога три дървета, които били израснали на хълм в гората.

Те си говорили за своите мечти и едното споделило, че се надява да се превърне в ковчег за някое важно тяло. Второто заявило, че иска да бъде най-мощния кораб на света. Дошъл ред на третото дърво да се изкаже и то прошепнало, че иска да бъде най-голямото дърво в гората.

Минали няколко години и дървосекачи дошли в гората. Приближил се един от тях до първото дърво и казал, че му изглежда здраво, затова би опитал да го продаде на дърводелец. Отишъл един дървосекач до второто дърво и заявил, че то изглежда дори по-силно и ще опита да го продаде на корабостроителница. Приближил се дървосекач и до третото дърво и решил да нареже стъблото.

От първото дърво направили ясли за хранене на добитък и мечтата му не се сбъднала. Второто се превърнало в малки рибарски лодки и също не успяло да осъществи мечтата си. А третото било нарязано на големи парчета и оставено само.

Минали години и дърветата вече не помнили своите мечти. Веднъж един мъж и една жена отишли в обора, тя родила и положила детето си в яслите. Дървото гледало малкото детенце и чувствало, че носи в себе си най-важният човек на света.

След време няколко души влезли в рибарската лодка на второто дърво, разразила се буря и то осъзнало, че не е достатъчно силно, за да ги опази. Един от хората обаче казал “Мир”, бурята спряла и дървото осъзнало, че се е сбъднала мечтата му да вози цар на царете.

Взели и третото дърво, дали го на един човек, който го носил, докато другите го обиждали. Стигнали до един висок хълм и приковали човека за стъблото. Тогава то осъзнало, че е достатъчно високо, достатъчно близо до Бог, защото Христос бил прикован върху него.

Поуката от тази история е, че Господ винаги има план за нас и дори нещата да не се случват по начин, по който сме очаквали, те все някога ще се сбъднат. Но неведоми са пътищата Божии.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Аз съм Кралицата и ще ви кажа кой печели Игри на волята, обяви милионерката от САЩ Вили Стайкова
Next: 18-годишната Яна побърка Билалов в Стани богат, той се хвана за главата: Да ставам ли от стола?

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.