Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Господ Бог винаги има някакъв план за нас. Прочети и осъзнай, че желанията ти винаги се сбъдват
  • Новини

Господ Бог винаги има някакъв план за нас. Прочети и осъзнай, че желанията ти винаги се сбъдват

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2023
sdfhfgwerwesd.png

Понякога нещата не се случват така, както си ги представяме. Това обаче не бива да ни отчайва, защото е много важно да не забравяме, че Господ винаги има най-добрия план за нас.
Имало някога три дървета, които били израснали на хълм в гората.

Те си говорили за своите мечти и едното споделило, че се надява да се превърне в ковчег за някое важно тяло. Второто заявило, че иска да бъде най-мощния кораб на света. Дошъл ред на третото дърво да се изкаже и то прошепнало, че иска да бъде най-голямото дърво в гората.

Минали няколко години и дървосекачи дошли в гората. Приближил се един от тях до първото дърво и казал, че му изглежда здраво, затова би опитал да го продаде на дърводелец. Отишъл един дървосекач до второто дърво и заявил, че то изглежда дори по-силно и ще опита да го продаде на корабостроителница. Приближил се дървосекач и до третото дърво и решил да нареже стъблото.

От първото дърво направили ясли за хранене на добитък и мечтата му не се сбъднала. Второто се превърнало в малки рибарски лодки и също не успяло да осъществи мечтата си. А третото било нарязано на големи парчета и оставено само.

Минали години и дърветата вече не помнили своите мечти. Веднъж един мъж и една жена отишли в обора, тя родила и положила детето си в яслите. Дървото гледало малкото детенце и чувствало, че носи в себе си най-важният човек на света.

След време няколко души влезли в рибарската лодка на второто дърво, разразила се буря и то осъзнало, че не е достатъчно силно, за да ги опази. Един от хората обаче казал “Мир”, бурята спряла и дървото осъзнало, че се е сбъднала мечтата му да вози цар на царете.

Взели и третото дърво, дали го на един човек, който го носил, докато другите го обиждали. Стигнали до един висок хълм и приковали човека за стъблото. Тогава то осъзнало, че е достатъчно високо, достатъчно близо до Бог, защото Христос бил прикован върху него.

Поуката от тази история е, че Господ винаги има план за нас и дори нещата да не се случват по начин, по който сме очаквали, те все някога ще се сбъднат. Но неведоми са пътищата Божии.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Аз съм Кралицата и ще ви кажа кой печели Игри на волята, обяви милионерката от САЩ Вили Стайкова
Next: 18-годишната Яна побърка Билалов в Стани богат, той се хвана за главата: Да ставам ли от стола?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.