Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гостите си мислят, че в апартамента ми има скъпи ароматизатори, но всичко в къщата ми ухае с тези малки трикове
  • Новини

Гостите си мислят, че в апартамента ми има скъпи ароматизатори, но всичко в къщата ми ухае с тези малки трикове

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
wqrsgdfhfghfghrthtr.png

Обичам, когато в къщата има ненатрапчив фин аромат. Но в същото време не понасям магазинни аромати и други освежители за въздух. Техните аромати ми се струват твърде натрапчиви и неестествени.

И все пак намерих решение на проблема си. Сега в моя апартамент винаги има приятен аромат. Когато гостите за първи път влязат в къщата ми, те мислят, че използвам скъпи арома-дифузери, но всъщност малките трикове ми помагат.

Няколко капки в канализацията

Да, така създавам прекрасен аромат в банята. През деня никой не използва банята, като правило използваме мивката, за да си измием ръцете. Вечерта след като всички си вземат душ капвам 5-7 капки етерично масло в канала. И така приятният аромат в банята е осигурен за целия ден.

Ако няма баня, например, монтирана е душ кабина, капваме масло в канала на мивката. Дори ако мивката се използва многократно през деня, не се притеснявайте, ароматът ще се извиси в стаята за дълго време. Тъй като маслото се утаява в сифона и не е толкова лесно да го измиете от там наведнъж.

Не забравяйте кофата за боклук

Имаше случай, преди няколко години „се закачих“ за ароматизирани торби за боклук. Колко е хубаво, като поставите такава торбичка в кофата и тя излъчва приятен фин аромат на лавандула или лимон. И в резултат мирише на пролетна градина под мивката.

Такива опаковки струват доста по-скъпо от аналозите без мирис. И разбрах колко лесно е да спестите пари, като купувате обикновени торби за боклук, но в същото време да не загубите приятния аромат.

Всеки път, когато сменя с нова, капвам в нея 3-5 капки от същото етерично масло. За по-добър ефект разтривам малко маслото вътре в торбичката.

Същият трик може да се направи и с торбата за боклук в тоалетната.

Памучен тампон върху радиатора

Това е най-простият ароматизатор, за който можете да се сетите. Взимаме памучен тампон и върху него слагаме няколко капки етерични масла. Сложих го на радиатора и през деня стаята има приятен аромат. Веднага щом започне да отслабва, добавете още няколко капки към тампона.

Използвайте базови масла, те имат по-богат аромат: планински бор, мента, евкалипт, лавандула, пачули.

Овлажнител

Не се притеснявайте, не предлагам да бягате до магазина за онзи скъп овлажнител, който ще съска нагоре със струя. Възможно е овлажняване на въздуха в апартамента без прекомерни инвестиции.

Нуждаем се само от бутилка със спрей. Можете да го купите в магазина или да го вземете от освободения почистващ препарат за стъкло (само не забравяйте да изплакнете добре контейнера и самия спрей).

Налейте вода в бутилката със спрей, добавете там 30 капки етерично масло. Разклатете добре и напръскайте из апартамента. По този начин ще има два ефекта с един удар – ще направите въздуха в апартамента по-влажен и ще създадете приятен аромат.

Веднъж на час-два пръскам този състав върху завеси, стени, подлакътници на дивана. Текстилът поема много добре миризмите и след това ги отдава, поддържайки приятен ароматен фон. Пръскам моя спрей и право във въздуха. Между другото, забелязах, че след такава процедура прахът в стаята става много по-малко, а дишането е по-лесно и по-приятно.

Измиване на пода

Всеки път, когато започна да мия или бърша пода в кофа с вода, добавям 10 капки етерично масло. След като почистите къщата, искате да дишате дълбоко – такава чистота и свежест си заслужават!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена му го кара да изгони майка си от собствената им сватба, но той прави нещо, за което никой не би си помислил
Next: Трагедия! Дни след като получава мечтаната работа, напуска света ни само на 46 години

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.