Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гответе се! Купуваме ток на свободен пазар от тази дата
  • Новини

Гответе се! Купуваме ток на свободен пазар от тази дата

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2024
dfvdsfvdsfhdfhdfjhg.png

До началото на 2026 година се предвижда либерализация на пазара на електроенергия в България. Няма яснота какво се случва с признатата от Народното събрание либерализация на пазара на електрическа сила за битовите консуматори до 2026 година – каква е времевата рамка и какви стъпки ще се подхващат. 

Това заяви пред БГНЕС Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт.

Народното събрание одобри закон, който предвижда пълна либерализация на пазара на електроенергия за бита до 2026 година.

„Като приказваме за енергетика обичайно се фокусираме върху огромни проблеми в бизнеса, цените на борсата, миньорите и въглищните централи, само че една от в действителност огромните тематики, която визира повече от 40% от потреблението, е либерализирането на пазара за семейства.

 

Там бяха признати промени в края на 2023 година, които плануват това да се случи най-късно от началото на 2026 година, само че в действителност още с приемането на тези ремонти Народното събрание даде поръчка, че това не са последните ремонти, тази година ще има още и в действителност другата стъпка в тази посока стартира още от лятото на 2024 година

Там продължаваме по същия метод както с териториалните проекти, с въглищната енергетика, да нямаме изясненост какво тъкмо се случва, каква е времевата рамка, какви стъпки ще се подхващат и остават доста висящи въпроси “, съобщи още Калоян Стайков.

„Това е по този начин, тъй като до момента крайните доставчици купуваха електрическата енергия за семействата по контролирани цени и я продаваха по контролирани цени.

Сега обаче от лятото на 2024 година те би трябвало да я купуват по свободно контрактувани цени и да я продават още веднъж по контролирани цени. Разликата сред тези две величини може да бъде позитивна, може да бъде негативна и не е ясно какво се случва с нея.

Тоест, в случай че купуват на по-ниски цени, то би трябвало ли да върнат разликата, в случай че купуват на по-високи цени, кой ще ги компенсира, по какъв начин ще се случва всичко.

Това са висящи въпроси, които имат голямо значение за тези компании, тъй като оборота е голям, забавянето на заплащанията надлежно е огромно.

Всички тези въпроси би трябвало да се изчистят и това би трябвало да стане в открит разговор сред ръководещите и заинтригуваните страни.

За страдание обаче в този момент не виждаме това нещо “, счита основният икономист в Института за енергиен мениджмънт.

Той напомни, че скоростта за приемане на миналогодишните ремонти са били оправдани с това, че би трябвало да получим бързо второто заплащане по ПВУ.

„ То по този начин и не стана, тъй че приехме едни промени, които на процедура основават твърди задължения за фирмите, само че нямаме механизмите, с които да подсигуряваме, че това няма да наруши тяхната работа и в действителност те могат да си извършват лицензионната активност, тъй като в последна сметка те са лицензиенти. При нарушение на тази активност и изискванията по нея надлежно регулаторът може да ги накаже финансово даже и да им се отнеме лиценза “, акцентира Калоян Стайков.

Той разяснява, че тези неясноти е трябвало да се изчистят, само че както с въглищните централи и тук всичко става в последния миг и никой не знае какво се случва.

„ В тази конюнктура стартират всевъзможни спекулации и на процедура, и хората, и бизнесът живеят в непрекъснат стрес и неустановеност “, добави основният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тътен, а после разтресе: Зловещо ВИДЕО от момента на труса край Пловдив
Next: До дни: Съдбата готви куп приятни изненади на тези 2 зодии

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.