Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гответе се! Купуваме ток на свободен пазар от тази дата
  • Новини

Гответе се! Купуваме ток на свободен пазар от тази дата

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2024
dfvdsfvdsfhdfhdfjhg.png

До началото на 2026 година се предвижда либерализация на пазара на електроенергия в България. Няма яснота какво се случва с признатата от Народното събрание либерализация на пазара на електрическа сила за битовите консуматори до 2026 година – каква е времевата рамка и какви стъпки ще се подхващат. 

Това заяви пред БГНЕС Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт.

Народното събрание одобри закон, който предвижда пълна либерализация на пазара на електроенергия за бита до 2026 година.

„Като приказваме за енергетика обичайно се фокусираме върху огромни проблеми в бизнеса, цените на борсата, миньорите и въглищните централи, само че една от в действителност огромните тематики, която визира повече от 40% от потреблението, е либерализирането на пазара за семейства.

 

Там бяха признати промени в края на 2023 година, които плануват това да се случи най-късно от началото на 2026 година, само че в действителност още с приемането на тези ремонти Народното събрание даде поръчка, че това не са последните ремонти, тази година ще има още и в действителност другата стъпка в тази посока стартира още от лятото на 2024 година

Там продължаваме по същия метод както с териториалните проекти, с въглищната енергетика, да нямаме изясненост какво тъкмо се случва, каква е времевата рамка, какви стъпки ще се подхващат и остават доста висящи въпроси “, съобщи още Калоян Стайков.

„Това е по този начин, тъй като до момента крайните доставчици купуваха електрическата енергия за семействата по контролирани цени и я продаваха по контролирани цени.

Сега обаче от лятото на 2024 година те би трябвало да я купуват по свободно контрактувани цени и да я продават още веднъж по контролирани цени. Разликата сред тези две величини може да бъде позитивна, може да бъде негативна и не е ясно какво се случва с нея.

Тоест, в случай че купуват на по-ниски цени, то би трябвало ли да върнат разликата, в случай че купуват на по-високи цени, кой ще ги компенсира, по какъв начин ще се случва всичко.

Това са висящи въпроси, които имат голямо значение за тези компании, тъй като оборота е голям, забавянето на заплащанията надлежно е огромно.

Всички тези въпроси би трябвало да се изчистят и това би трябвало да стане в открит разговор сред ръководещите и заинтригуваните страни.

За страдание обаче в този момент не виждаме това нещо “, счита основният икономист в Института за енергиен мениджмънт.

Той напомни, че скоростта за приемане на миналогодишните ремонти са били оправдани с това, че би трябвало да получим бързо второто заплащане по ПВУ.

„ То по този начин и не стана, тъй че приехме едни промени, които на процедура основават твърди задължения за фирмите, само че нямаме механизмите, с които да подсигуряваме, че това няма да наруши тяхната работа и в действителност те могат да си извършват лицензионната активност, тъй като в последна сметка те са лицензиенти. При нарушение на тази активност и изискванията по нея надлежно регулаторът може да ги накаже финансово даже и да им се отнеме лиценза “, акцентира Калоян Стайков.

Той разяснява, че тези неясноти е трябвало да се изчистят, само че както с въглищните централи и тук всичко става в последния миг и никой не знае какво се случва.

„ В тази конюнктура стартират всевъзможни спекулации и на процедура, и хората, и бизнесът живеят в непрекъснат стрес и неустановеност “, добави основният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тътен, а после разтресе: Зловещо ВИДЕО от момента на труса край Пловдив
Next: До дни: Съдбата готви куп приятни изненади на тези 2 зодии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.