Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гответе се! Радев обяви огромна промяна за цяла България! Сменя се напълно
  • Новини

Гответе се! Радев обяви огромна промяна за цяла България! Сменя се напълно

Иван Димитров Пешев юли 18, 2022
ramdadmapreos.jpg

Президентът обяви, че скоро ще настъпи огромна промяна за цяла България, но не каза какво точно има предвид.

Президентът Румен Радев държа реч по време на откриването на Национална кръгла маса „Иновациите – възможности пред България“.

„Убеден съм, че именно сега, когато сме на прага на преформатиране на политическото пространство, трябва да се напомни на всички политици, които ще поемат отговорност за управлението на страната, че именно политиката на иновации трябва да бъде приоритет на всяко едно правителство“, заяви той, цитиран от БНТ.

Държавният глава подчерта, че доскоро иновациите са се приемали като катализатор на глобализацията, днес са ключ към овладяване на кризите, а утре те уверено се превръщат в гарант на прогреса и за качеството на живот.

Радев напомни, че страната ни е на предпоследно място в Европа по развитие на иновации през 2021 година, в групата държави определени като скромни или плавни иноватори и призова към насърчаване.

По думите му България е само с 1% ръст за миналата година, а съседни държави като Гърция и Сърбия бележат 8% ръст.

Президентът подчерта, че отношението към иновациите е индикатор за бъдещето и това бъдеще все повече ще дели държавите на такива, които развиват иновации и високи технологии и задават световния и обществения дневен ред и на държави, които ще консумират тези технологии и ще стоят в периферията на общественото развитие.

Румен Радев заяви, че високата национална цел на България е да се отделим от дъното на Европа по стандарт и качество на живот.

„Това изисква дълбока трансформация и преструктуриране на нашата икономика към икономика на знанието и икономика на високата добавена стойност.

Това няма как да се случи без прогресивна и устойчива политика на иновациите. Ние не можем вече години наред да постигнем своята национална цел, именно 1,5% от БВП да бъде изразходван за научноизследователска дейност“, допълни държавният глава.

Радев заяви, че ни трябва нов модел по научноизследователска и иновационна екосистема. „Държавата няма водеща роля в тази политика, но тя укрепва тази екосистема, тя задава стимулите, тя задава тези условия, които да позволят да се развива образованието, научната инфраструктура и дава перспектива и е като гарант за интегриране на възможностите, които се дават на ЕС ниво и световно ниво“, каза още президентът.

Форумът събра представители на държавни и международни институции, научните и академичните среди, както и на български иновативни предприятия и стартъп организации.

Мария Габриел, европейски комисар за иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж, очерта перспективите пред иновационната политика на Европейския съюз и усилията, които се полагат. Тя представи новата иновационна европейска програма и инициативите – привличане на частни инвестиции, привличане на таланти, развитие на местните екосистеми, развитие на лаборатории за експерименти и иновации.

Драгомир Заков, министър на отбраната в оставка, очерта от своя страна основните проблеми, които стоят пред държавата.

„Инвестициите в ключови нововъзникващи технологии са предпоставка да имаме въоръжени сили, способни да оперират заедно с нашите съюзници, говорим за оперативната съвместимост“, каза Заков.

Той добави, че колкото по-бърз е темпът на технологично развитие, толкова по-бързо бихме преминали през сътресенията в икономиката ни.

В рамките на дискусията бяха обсъдени възможните цели и приоритети за страната ни в областта на иновациите.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пловдивчанка се натъкна на рядка находка в тоалетна на Кауфланд, даде я на полицията
Next: Зам.-шефът на следствието разкри как полицайката Симона е закопала Георги Семерджиев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.