Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Готвят голяма изненада в метрото: Софиянци ще са доволни
  • Новини

Готвят голяма изненада в метрото: Софиянци ще са доволни

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2024
dfbgdgfbgfjgkhgkhj.png

Добри новини за метрото в София. Чешки влакове ще возят пътници в софийското метро през есента на 2026 г. Това съобщиха от „Метрополитен“ на страницата си във Фейсбук.

От компанията информират, че новите четиривагонни мотриси ще бъдат произведени от един от най-големите европейски индустриални конгломерати –„Шкода”. Плановете са новите влакове да влязат в експлоатация по линии 1, 2 и 4.

„Целта е с въвеждането в експлоатация през 2026 г. на осемте влака и на изграждащата се в момента междинна станция между спирките „Сливница” и „Обеля” да се намалят интервалите на движение по линии 1, 2 и 4, предвид нарастването на пътникопотока през последните две години и след пускането на новата метростанция. Очаква се тя да обслужва в перспектива над 8000 пътници от трите жп направления в западна посока“, посочват от „Метрополитен“.

Договорът за изработването и доставката на осем влака „Шкода” между Столична община и чешкия конгломерат е подписан на 13 юли м.г., а на 20 септември влезе в сила с официалния старт на споразумението, се уточнява в съобщението. До 20 септември 2026 г. мотрисите трябва да са доставени и готови да возят пътници.

„На 24 ноември 2023 г. одобрихме проекта на влаковете, така че чешкият производител може да премине към следващата фаза – избор на доставчици и осигуряването на части на влаковете. Съгласно времевата програма до края на януари 2025 г. ще бъдат готови осемте коша на мотрисите. След това имаме заводска приемка, която се прави на място.

Първият влак ще бъде готов пред юли 2025 г., вторият през август, третият – през ноември, а последният осми влак трябва да бъде приет през март 2026 г.”, съобщи ръководителят на проекта за доставката и въвеждането в експлоатация на влаковете д-р инж. Николай Николов от „Метрополитен”.

Влаковете ще пътуват по железен път до София, прикачени към влакови композиции. Според плановете на производителя през май 2026 г. и осемте влака трябва да са в София. Вагоните ще бъдат оборудвани със система за видеонаблюдение в салоните, ще имат и климатик.

Ще има места за инвалидни колички и велосипеди, отбелязват от „Метрополитен“ в публикацията. Максималната скорост, която ще развиват, е 90 км/час. Първият влак, който пристигне, ще бъде подложен на изпитания и след това ще се въведе в експлоатация. Същото ще се случи и с останалите седем.

Стойността на поръчката е 134 млн. лева. Досега са платени 30% аванс и 10% за проектиране чрез Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 с безвъзмездна финансова помощ от Кохезионния фонд на ЕС. За останалата сума „Метрополитен” кандидатства по програма „Развитие на регионите”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БНТ готви нова бомба: Дава ефир на Николаос Цитиридис?
Next: Край на договора без неустойки с мобилния оператор искат българите

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.