Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гражданите масово бягат на село, продават панелките и си купуват големи къщи
  • Новини

Гражданите масово бягат на село, продават панелките и си купуват големи къщи

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
seeleieirausruasdiaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

* Бум на имотния пазар за първото полугодие отчитат брокерите

Софиянци ударно се изнасят от столицата, продават панелните си апартаменти и изкупуват имоти в близост до града. Хора от други краища на България пък все по-често предпочитат да купуват жилища в София, а не да ги наемат. „Това явление е сравнително ново и се наблюдава след трите вълни на корона кризата, като трайно се налага като тенденция, коментираха брокери.

Повишение

 

„Цените на имотите трайно се повишават и няма тенденция към спад, а дори напротив – очакват се още по-високи нива до края на годината. Сега се сключват сделки при цени за центъра на София и южните квартали, започващи от над 2000 евро на квадратен метър“, обясни за „Телеграф“ брокерът Борислава Йонкова. Според данните за цялата страна има ръст от около 20%, а в София е дори към 30% на продажбите в сравнение с предходните две години. „Промени се профилът на търсените имоти. Забелязва се увеличаване на сделките с парцели и къщи извън София, на близки до столицата места“, коментира пред „Телеграф“ Красимир Анадолиев, председател на Нотариалната камара в България. Според него една от причините е, че след дните на изолацията хората предпочитат да са извън града, на по-просторно място с двор, а не затворени между четири стени.

Развитие

 

„Колкото софиянци желаят да напуснат града, двойно повече са желаещите да го населят. Това е заради възможностите за работа, образование и не на последно място в кризата – по-доброто медицинско обслужване. Търсенето на жилища в столицата е огромно, а пазарът дори не предлага чак толкова атрактивни оферти. Едно от най-важните неща е локацията на имота. Има разлика дали жилището ще е в „Обеля“ или в „Лозенец“. Хората от другите градове предпочитат централните части и южните квартали на столицата. Материалната база е по-добра, има развит транспорт и комуникации“, отбеляза брокерът Йонкова. От бранша са категорични, че цената на имота зависи главно от местоположението му и качеството на строителството. „Вече хората предпочитат панелни жилища, защото се усетиха, че в доста от случаите новото тухлено строителство далеч не отговаря на качествата, които очакват, а цените са космически“, коментира друг брокер.

Изгодно

„Голяма част от сделките с недвижими имоти се сключват с банково кредитиране на купувачите. Това се дължи най-вече и на изгодните жилищни кредити, които предлагат банките. Ниските лихви по тези кредити дават възможност на купувачите за придобиване на жилище веднага, а това от своя страна раздвижва значително пазара на недвижими имоти“ обясни Красимир Анадолиев. Освен с изгодни кредити хората разполагат и със собствени средства. Вероятно по време на изолацията са успели да спестят достатъчно пари и сега предпочитат да ги инвестират. Брокерите обясняват този факт и с тенденцията към нулевите лихви по депозити и политиката на някои банки да таксуват средства над определен размер. Това кара хората да предпочитат инвестиция в имот, който впоследствие да отдават под наем. „Голям капитал дойде и от чужбина. Много българи се върнаха с пари и сега искат да ги инвестират именно в покупка на жилище в центъра на София. Други пък искат къщи на от 20 до 50 км от центъра на столицата и това също повиши цените на вилите край града“, отбелязват брокерите.

Пловдив-хит на пазар

Веднага след София Пловдив е градът, където най-много се купуват жилища. Търсенето е предимно от хора, които са се върнали от чужбина и произхождат от Южна България – Хасково, Кърджали, Смолян. Те сега изкупуват жилища под тепетата. Пловдив е на първо място сред градовете в страната с над 120 хил. жители с повишение на цените на имотите с 52% за период от пет години. За разлика от София в града под тепетата поскъпването на новото строителство е по-голямо от това на старите жилища. Повишението на цените на новите апартаменти в Пловдив е с 55% спрямо 2015 г. Жилищата в съществуващи сгради в града под тепетата за същия период са поскъпнали с 52%. Третият по големина град у нас – Варна, изненадващо се нарежда пети в класацията на имотния пазар с поскъпване на жилищата с 32,1%. Във Варна новите апартаменти са поскъпнали с 23% за периода, а при съществуващите нарастването на цените е много по-голямо – с 38%. Пред морската столица, макар и с малко, са Стара Загора и Русе, където поскъпванията съответно са 42% и 39%.

Половината продажби са без коментар в цената

 

Над 50% от сделките с имоти се сключват без коментар в цената, отбелязват брокери. Максималното, което продавачите свалят от вече обявената на пазара цена, е до 5000 евро. Продавачите не са склонни на големи отстъпки, тъй като високото търсене определя цената и ако един клиент се откаже, до няколко дни се появява друг, който е готов да плати мигновено. При новото строителство пък изобщо не върви този тип пазарлък.

 

Там единственият момент, който би могъл да отстъпи от цената, е наличието или не на Акт 15 или Акт 16. При някои от този тип сделки има една цена, която след това търпи доплащане при финализирането на проекта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Британец живее в българско село и не иска да се прибира, ще ви изненада защо
Next: Не е добре да държите пари в кухнята и спалнята! Даваме ви основателна причина за това

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.