Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Грандиозен скандал между премиера и превозвачите! Цяла България ще пати
  • Новини

Грандиозен скандал между премиера и превозвачите! Цяла България ще пати

Иван Димитров Пешев май 6, 2022
repreoroza.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Опитите на управляващите от коалицията „Петков“ да потушат напрежението сред превозвачите и работодателските организации на този етап не дават резултат.

Срещата на премиера Кирил Петков с превозвачите завърши със скандал. Превозвачите напуснаха залата при премиера половин час след началото на разговорите.

Скандалът станал след като премиерът Кирил Петков заявил, че в тази зала (гранитна зала на Министерски съвет (МС)) той определял правилата и на който не му харесвало – да напуснел. Показа ни вратата и ние напуснахме„, това заяви Магдалена Милтенова от Конфедерацията на автобусните превозвачи.

„Ние не сме дошли да си говорим общи приказки, ние сме дошли с конкретни цели и искания. При което на нас ни беше казано, че в този кабинет той определя какво ще се говори и как ще се говори ако на нас не ни харесва, можем да напуснем. И ние това направихме“, каза Магдалена Милтенова, председател на Конфедерацията на автобусните превозвачи.

„Държавата не е на Кирил Петков. Фактът, че българският министър-председател си позволява да ни изгони, е скандален“, добави тя. „Това се случва за първи път в демократичната история на България„, каза Милтенова.

Милтенова обяви, че протестите ще продължат.

“Тези хора нямат понятие от протокол, нямат понятие от етика. Продължаваме с протестите, който сме обявили“, каза още Милтенова.

Протестът ще започнат от 10 до 18 май без прекъсване, а на 18 ще се преустановят превози и на автобусните превозвачи.

„След като колегата Арабаджиев (Йордан Арабаджиев от Съюза на международните превозвачи) представи нашите искания, започнахме да слушаме как пенсионерите искали едно, МВР искали друго…

Аз си позволих да помоля министър-председателя да говорим по същество и по темите, които ние сме поставили“, добави още Милтенова.

“Темата на срещата днес беше антикризисни мерки, които ще се обсъждат, ние чухме само израза: “Поканени сте тук, за да ви изслушаме“.

Това е причината българският транспортен бранш да бъде така настроен. Нашите искания са свързани само с овладяване на инфлационните процеси и икономическата криза“, заяви и Йордан Арабаджиев от Съюза на международните превозвачи.

БЛИЦ припомня, че преди дни те предупредиха, че на 10 май страната ни ще остане без транспорт, а това пък ще доведе до голям ужас, който ще видим в магазините из цялата страна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Пълен разрив на коалицията: Трифонов не вдигал телефона на Петков?
Next: Гледайте какво ще се случи в магазините, когато спрат всички превози в страната

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.