Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Грандиозен скандал между премиера и превозвачите! Цяла България ще пати
  • Новини

Грандиозен скандал между премиера и превозвачите! Цяла България ще пати

Иван Димитров Пешев май 6, 2022
repreoroza.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Опитите на управляващите от коалицията „Петков“ да потушат напрежението сред превозвачите и работодателските организации на този етап не дават резултат.

Срещата на премиера Кирил Петков с превозвачите завърши със скандал. Превозвачите напуснаха залата при премиера половин час след началото на разговорите.

Скандалът станал след като премиерът Кирил Петков заявил, че в тази зала (гранитна зала на Министерски съвет (МС)) той определял правилата и на който не му харесвало – да напуснел. Показа ни вратата и ние напуснахме„, това заяви Магдалена Милтенова от Конфедерацията на автобусните превозвачи.

„Ние не сме дошли да си говорим общи приказки, ние сме дошли с конкретни цели и искания. При което на нас ни беше казано, че в този кабинет той определя какво ще се говори и как ще се говори ако на нас не ни харесва, можем да напуснем. И ние това направихме“, каза Магдалена Милтенова, председател на Конфедерацията на автобусните превозвачи.

„Държавата не е на Кирил Петков. Фактът, че българският министър-председател си позволява да ни изгони, е скандален“, добави тя. „Това се случва за първи път в демократичната история на България„, каза Милтенова.

Милтенова обяви, че протестите ще продължат.

“Тези хора нямат понятие от протокол, нямат понятие от етика. Продължаваме с протестите, който сме обявили“, каза още Милтенова.

Протестът ще започнат от 10 до 18 май без прекъсване, а на 18 ще се преустановят превози и на автобусните превозвачи.

„След като колегата Арабаджиев (Йордан Арабаджиев от Съюза на международните превозвачи) представи нашите искания, започнахме да слушаме как пенсионерите искали едно, МВР искали друго…

Аз си позволих да помоля министър-председателя да говорим по същество и по темите, които ние сме поставили“, добави още Милтенова.

“Темата на срещата днес беше антикризисни мерки, които ще се обсъждат, ние чухме само израза: “Поканени сте тук, за да ви изслушаме“.

Това е причината българският транспортен бранш да бъде така настроен. Нашите искания са свързани само с овладяване на инфлационните процеси и икономическата криза“, заяви и Йордан Арабаджиев от Съюза на международните превозвачи.

БЛИЦ припомня, че преди дни те предупредиха, че на 10 май страната ни ще остане без транспорт, а това пък ще доведе до голям ужас, който ще видим в магазините из цялата страна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Пълен разрив на коалицията: Трифонов не вдигал телефона на Петков?
Next: Гледайте какво ще се случи в магазините, когато спрат всички превози в страната

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.