Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Грандиозен скандал с известна водеща от БНТ и ген. Мутафчийски
  • Новини

Грандиозен скандал с известна водеща от БНТ и ген. Мутафчийски

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
bdfgdhfgjjrtjrtj.png

Фалшив видеоклип, с откраднатия образ и глас на водещата на „По света и у нас“ Аделина Радева се разпространява в социалните мрежи.

„Неведнъж сме ви показвали лица на обществената телевизия, които се използват за фалшиви реклами. За първи път, обаче, за измамата е използван изкуствен интелект, който е създал фалшив образ, като са използвани автентични снимки, видео и глас“, пишат от националната телевизия.

Фалшивата новина, която „образът“ на Аделина Радева поднася, е за нападение над кардиолог от директор на известна българска фармацевтична компания по време на живо предаване. Причината – направено сензационно изявление, което нарушава предварително уговорен сценарий.
Брутално

„Давам си сметка, че това е брутално, защото вече може да излъже мои близки хора до такава степен достверността приближава и до такава степен се мачка доверието във всичко, което правим“, казва самата Аделина Радева.

За водещата на „По света и у нас“ това не е първият случай на злоупотреба. За първи път обаче потребителите се манипулират чрез фалшиво видео, създадено обаче на основата на автентични снимки, картина и звук. Вероятно гласът е компилация от различни новини, които са четени от Аделина. Само грешните ударения и накъсаните фрази издават фалшификата, но те изискват задълбочена проверка, която не всеки би направил.

„Това е като да пуснеш един вирус, да нямаш лечение за него и да очакваш обществото в един момент да се саморегулира и лекува. На практика никой няма лекарство срещу тази грандиозна и грозна измама“, коментира Аделина Радева.

Скоростта, с която се развива изкуственият интелект, е невиждана до момента, посочи Александър Иванов – преподавател в СофтУни.

„Тепърва започва злоупотребата с изуствения интелект и със способностите му. Той има неворятната способност напълно да заблуди човешките сетива.“
Видео

Според експерта в областта на информационните технологии Александър Иванов създаването на подобно видео не изисква кой знае какви технически умения и на практика изкуственият интелект може да моделира всичко, което пожелаем.

„Щом имаме наша информация в интернет, тя не ни принадлежи. Ако има снимки наши в интернет автоматично нашата идентичност и визуалните ни характеристики са достъпни за абсолютно всички.“

Развитието на технолигията не може да бъде спряно, категоричен е еспертът. Нейните мащаби и способности тепърва ще предизвикат обществена дискусия около това какви трябва да бъдат правните, морални и психологически рамки, в които духът изпуснат от бутилката да бъде усмирен.

„Все още няма ясна правна рамка за тази технология. Тя е много нова. Нормално е правото да изостава, защото то има нужда от време да озрее и общество, което да има ясна представа как иска да регулира даден въпрос“, каза Александър Иванов.

„След като години сме се старали да изградим доверие, ние, журналистите, институциите с хората и обществото и те да ни вярват. Сега се опитваме да ги научим да не вярват. Това ми се вижда страшно за морала и за бъдещето за обществото. Вече спокойно може да кажем, че на нищо не може да се доверим, което виждаме в дигиталното пространство и вярваме на реалния свят и разговора между хора в реална среда“, каза Аделина Радева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смразяващо! Дрогираният тираджия убил красивата Стела от Бургас, докато тя
Next: Почина уважаван български учен

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.