Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Грандиозен скандал с известна водеща от БНТ и ген. Мутафчийски
  • Новини

Грандиозен скандал с известна водеща от БНТ и ген. Мутафчийски

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
bdfgdhfgjjrtjrtj.png

Фалшив видеоклип, с откраднатия образ и глас на водещата на „По света и у нас“ Аделина Радева се разпространява в социалните мрежи.

„Неведнъж сме ви показвали лица на обществената телевизия, които се използват за фалшиви реклами. За първи път, обаче, за измамата е използван изкуствен интелект, който е създал фалшив образ, като са използвани автентични снимки, видео и глас“, пишат от националната телевизия.

Фалшивата новина, която „образът“ на Аделина Радева поднася, е за нападение над кардиолог от директор на известна българска фармацевтична компания по време на живо предаване. Причината – направено сензационно изявление, което нарушава предварително уговорен сценарий.
Брутално

„Давам си сметка, че това е брутално, защото вече може да излъже мои близки хора до такава степен достверността приближава и до такава степен се мачка доверието във всичко, което правим“, казва самата Аделина Радева.

За водещата на „По света и у нас“ това не е първият случай на злоупотреба. За първи път обаче потребителите се манипулират чрез фалшиво видео, създадено обаче на основата на автентични снимки, картина и звук. Вероятно гласът е компилация от различни новини, които са четени от Аделина. Само грешните ударения и накъсаните фрази издават фалшификата, но те изискват задълбочена проверка, която не всеки би направил.

„Това е като да пуснеш един вирус, да нямаш лечение за него и да очакваш обществото в един момент да се саморегулира и лекува. На практика никой няма лекарство срещу тази грандиозна и грозна измама“, коментира Аделина Радева.

Скоростта, с която се развива изкуственият интелект, е невиждана до момента, посочи Александър Иванов – преподавател в СофтУни.

„Тепърва започва злоупотребата с изуствения интелект и със способностите му. Той има неворятната способност напълно да заблуди човешките сетива.“
Видео

Според експерта в областта на информационните технологии Александър Иванов създаването на подобно видео не изисква кой знае какви технически умения и на практика изкуственият интелект може да моделира всичко, което пожелаем.

„Щом имаме наша информация в интернет, тя не ни принадлежи. Ако има снимки наши в интернет автоматично нашата идентичност и визуалните ни характеристики са достъпни за абсолютно всички.“

Развитието на технолигията не може да бъде спряно, категоричен е еспертът. Нейните мащаби и способности тепърва ще предизвикат обществена дискусия около това какви трябва да бъдат правните, морални и психологически рамки, в които духът изпуснат от бутилката да бъде усмирен.

„Все още няма ясна правна рамка за тази технология. Тя е много нова. Нормално е правото да изостава, защото то има нужда от време да озрее и общество, което да има ясна представа как иска да регулира даден въпрос“, каза Александър Иванов.

„След като години сме се старали да изградим доверие, ние, журналистите, институциите с хората и обществото и те да ни вярват. Сега се опитваме да ги научим да не вярват. Това ми се вижда страшно за морала и за бъдещето за обществото. Вече спокойно може да кажем, че на нищо не може да се доверим, което виждаме в дигиталното пространство и вярваме на реалния свят и разговора между хора в реална среда“, каза Аделина Радева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смразяващо! Дрогираният тираджия убил красивата Стела от Бургас, докато тя
Next: Почина уважаван български учен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.