Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Григор Лилов: Защо ни лъжат за това какво се е случило със Сашко?
  • Новини

Григор Лилов: Защо ни лъжат за това какво се е случило със Сашко?

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
sashaskayoasyooy.jpg

Тъпи сме и затова ни лъжат за аутиста Сашко:
БЕЗ ВЪПРОСИ СЛЕДВА ЕУФОРИЯТА ПОКРАЙ ЕДНО „НАМИРАНЕ“.

Тази, нашата държава никога няма да се оправи.
Препълнена е с хора със завиден интелект – много нисък. Или с висок, но отказали се въобще да мислят.

Защото и иначе хора с претенции за интелигентност, а не само куцо и сакато се умилява как е намерен Сашко и как детето сам-самичко е оцелявало цели 9 дни.
П-Р-О-С-Т-О-Т-И-Я!
Глупост на квадрат!

.
Я да ви питам вас как 9 дни през ноември се оцелява в планина Голо бърдо (между Перник и Червена могила), как се прекосява тя през ноември на 1000 метра надморска височина (ако беше по шосето, щяха да го видят), как се живее дни наред с мокри дрехи, с мокри обувки, а за финал – и без обувки при нулеви и поднулеви температури.

Не изпускай тези оферти:

3, 4, 1, -1, 0, 1, 6, 5, 9 – това са минималните температури през тези дни за Радомир. За планината Голо бърдо и рида й – на 1100 метра височина ги намалете с поне 6 градуса.

Ако не знаете: при мокри дрехи топлоотдаването е много по-високо от обичайното. Първото условие за оцеляване е да намерите сравнително сухо място, незабавно да се съблечете гол и да си изстискате дрехите си с всички сили. Хм, детето не го е правило (а и какви сили има едно 12-годишно дете?!).
.

И как така няма тежки измръзвания, и как голите стъпала не са наранени освен с няколко драскотини, макар че целите би трябвало да са в кръв, рани, със забити трески и дълбоко гноясали.

И как се оцелява толкова дни без храна, при това за детски организъм, който още на четвъртия ден при физически натоварвания ще колапсира без калориите. Или Сашко е ял шума като хранителна добавка за културисти цели 9 дни, а?
–––––––––––

Я се опитайте вие, вие, а не филанкишията, да издържите дори три дни в тези условия.
С мокри дрехи през нощта на вашия балкон – цялата нощ на нулева температура. Пък дори и с топли напитки. Дори и с алкохолни градуси.
Гарантирам Ви, няма да устискате!

Само подготвян специално човек би могъл да се справи.
–––––––––––-
Само за кръгъл глупак и за онзи, за когото „по телевизията казаха“ означава неподправена и пълна истина, случаят със „загубването“ на Сашко е безспорен.

Всеки с малко мозък в черепната си кутия ще се изсмее на приказките, че аутистите са хора с неземна издръжливост. Господи!
Какви глупости творят и медии, и „експерти“, и политици!
.
Факт е, че детето се намери практически веднага след като бащата обяви наградата от 100 000 лева. И нито час по-рано. Защото 100 000 лева ще разприказват всякакви езици.

––––––––––––-
„Утре е деня в който ще се намери това дете, успех доброволци!“ – това е споделено ден по-рано от намирането на Сашко в групата „Намерихме Сашко“.

Споделено е от човек, който се представя за служител на Специализирания отряд за борба с тероризма. Действително има човек – служител с такива имена. Дали той е авторът или някой ползва имената му – засега не знам.

„Търсете от Червена могила на изток, в началото на Голо бърдо“ – и това е споделено там. В деня на намирането.
–––––––––––––-
Спирам до тук…
.

Човешката глупост и наивинитет са безгранични. Особено когато медиите я подгряват или направо я произвеждат, както в този случай.
За мен е напълно безспорно, че Сашко е държан някъде и изкаран сутринта от това „някъде“, за да бъде намерен.

Търсещите, например Христо Кадурин твърдят, че мястото на намирането няколко пъти е претърсвано, вкл. с термокамери и с дронове, но до съкровения момент не са откривали нищо.
.

И няколко въпроса към МВР и Прокуратурата!
1. Имало ли е обаждане от анонимен източник да търсят край Червена могила към Голо бърдо и с достатъчно конкретика за нещо от семейния бит, което било споделено пред анонимния обаждащ се от Сашко (Да)?

2. Прегледани са всички видеозаписи от камерите към изхода от Перник към Радомир и камерите в на входа, в Радомир и на изхода от него, както и тези в Червена могила за превозните средства, преминали онзи ден на изчезването (Не)? Ще ги прегледате ли, ще проверите ли собствениците на всички автомобили и наличието на криминално проявени лица сред тях?

3. Какво намериха проверките на полицията в квартали на София, Перник и Радомир?
4. И някой от вас, „обществеността“, дето я взимат и я правят на зелен хайвер прави ли връзка между изненадващата акция срещу педофилите, каквато не е имало у нас никога в последните десетилетия и изчезването на Сашко?

5. Какво се знае за майката в Англия и обкръжението й там? Какви са данните, получени от тамошните власти и защо за тях се мълчи?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

БЕЛЕЖКА: Преди години едни студенти се „изгубиха“ из Стара планини. Из Джендема. Търсиха ги хиляди, вкл. и с хеликоптери.
Намериха ги и народът тържествуваше!

Бяха изхарчени милиони. Естествено, платиха ги данъкоплатците, а не бащата на единия от тях- виден бизнесмен-милионер, спряган като местен олигарх.

Аз обаче за разлика от всички журналисти и медии не повярвах на евтината мелодрама – същата, която се разиграва и сега.
Лошото е, че и реакциите са същите! Еуфория!
Георги Лилов, Фейсбук

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Историята на Сашко припомни случая с 4-годишния Абди от якорудското с. Бунцево, оцелял в гората 7 денонощия
Next: Мистерията със Сашко се заплита след откриването му

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.