Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Григор: Разби ми сърцето, но беше любов от пръв поглед
  • Без категория

Григор: Разби ми сърцето, но беше любов от пръв поглед

Иван Димитров Пешев декември 3, 2024
Screenshot_16

Григор Димитров е имал множество трудни моменти на корта през годините и признава, че на няколко пъти дори е бил пред отказване, но в крайна сметка световният номер 10 винаги е пазел в себе си спомените за онова малко момче от Хасково, което някога се е влюбило в тениса и тази любов винаги е била част от него, както самият той разказва в последното видео на ATP Tour, пише tennis.bg.

В него Григор е предизвикан да пише напише свое писмо, в което се обръща към тениса, а ето какво споделя Григор на своя „стар познайник“, с когото се спохожда толкова добре към момента: „Скъпи тенис! Аз и ти имаме дълга любовна история! Запознах се с теб, когато бях само на 3 години. Тогава бях с много малка ракета, която получих от моята майка. Моята първа връзка с теб дойде в момента, в която удрях топката по една от разбитите стени в моя град.

Нашето пътуване пое в една много различна посока, когато стъпих за пръв път на корта с баща ми, който всъщност ме научи как да играя тенис и ще съм му вечно благодарен затова. Годините ни заедно са изпълнени с любов, разочаровния, вълнения, възмущения… Винаги ще съм ти благодарен за емоциите, които ми донесе досега.

Беше любов от пръв поглед, но го разбрах по-късно. Не бях като: „О, Боже, току-що се влюбих“. Просто тази любов витаеше някъде там и не погледнах повече назад, защото никога не е било нужно да си задавам въпроса „Харесва ли ми всичко това или не?“. Помня, когато бях на 11 години и спечелих първия си голям международен турнир във Франция. Прибрах се вкъщи и гледах трофея, а когато родителите ми се прибраха, им казах:

„Ще се занимавам с това“. Мисля, че това беше повратната точка в живота ми. Тенис, ти понякога ми разбиваш сърцето. Не съм сигурен дали трябва да съм ти благодарен за това, но ти благодаря! Моментите на разочарования са тези, през които трябва да преминавам и да се уча от тях, защото тенисът използва езика на живота. Най-запомнящия се момент с теб, тенис…

Не знам откъде да започна… От спечелване на Европейското първенство, когато бях на 14, през 2-те титли на „мейджър“ турнирите при юношите, към невероятни мачове срещу някои от най-великите в историята на играта и спечелването на важни и специални за мен надпревари. Всеки един момент ми дава поводи за радост и затова съм ти длъжник. Продължавай в същия дух, тенис“! „С много любов, Григор!“ – завършва обръщението на българина към спорта, който до голяма степен го е изградил такъв, какъвто го познаваме днес.

Continue Reading

Previous: Откриха най-голямото находище на златна руда, намирано някога – стойността на открития благороден метал е 83 млрд. долара
Next: Как да омесим содената питка, така че хем да е постна, хем да бухне двойно в тавичката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.