Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Грозен скандал в Капките, Халваджиян е бесен
  • Новини

Грозен скандал в Капките, Халваджиян е бесен

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2023
hashaslhaskdoask.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри Нова ТВ

Снощи бе излъчен първи епизод на любимото риалити за имитации „Като две капки вода“. Освен, че видяхме новите участници, които три месеца ще дават всичко от себе си да забавляват публика и зрители пред екраните, новости имаше и на масата на оценяващите. Юлиян Вергов бе заменен от Веселин Маринов, който за първи път ще оценява като жури имитациите.

Още с първите коментари той постави Рачков на място, който напълно в своя си стил прекъсваше и разсейваше коментиращите. Искрите между двамата прехвърчаха още с настаняването на журиращите по местата.

 

Репликата на водещия да настани Маринов на място където ще снимат „по-сухия му профил“ видимо раздразни певеца и той му го върна.

„Млъкни бе, братко! 10 сезона ти слушам глупостите! Имаш мръсна уста, като латерна си! За пръв път съм жури, преживявам всяка песен“.

Препирнята продължи и зад кулисите по време на реклами и двамата се върнаха примирени. Зрителите се разделиха между двамата, едни са на мнение, че Рачков наистина прекалява, а други, че Веско Маринов няма чувство за хумор и не му е мястото в забавно предаване като Капките.

 

На Веско Маринов не му е там мястото. Все пак това е шоу. Като не може да носи на майтап да си ходи. Мисля, че след тази вечер гн. Маги трябва да се намеси в диалога Маринов, Рачков. Г-н. Маринов става смешен в очите на хората. Харесвам го като певец, но само на сцената. И Рачков не е цвете за мириса е, но…… такава му е работата. Все пак има сценарий. Съжалявам, но това е моето мнение. За участниците се радвам, че са нови лица в Капките. Надявам се на силен сезон. Успех. 👍

Добре че са разкарали Вергов. Това което е направил не трябва да се поощрява. Веско Маринов обаче е толкова скучен като човек, че изобщо не му е там мястото. Иначе е талантлив певец, но за жури….

Не харесвам лигавото отношение на Рачков, но пък и другарят Маринов ме издразни повече! От къде на къде обижда на мръсник, че се и заканва… Много се изложи. Не му е там мястото, само създава напрежение! Със сигурност има по-подходящ!

Рачков се лигави, но не обижда по такъв… просташки и груб начин.
За благото на всички е другарят Маринов да не се върне, защото това е бомба, която цъка и всеки момент ще избухне и то в ефир!
Но въпреки, че е обидчив и докачлив, Маринов ще се върне – трябват му пари, а много си е повярвал! Дори няма да се учудя дали няма тук (в предаването) да намери нова любов (макар и несподелена).

Рачков е за смяна. Радвам се, че В. Маринов му каза истината в очите. Не знае кога да спре с глупостите си. За какво са ги поканили тези хора там като не можем да им чуем мнението, а сме принудени да слушаме просташкия хумор на Рачков. И какво място има такъв глупав хумор в такъв формат? Маги трябва да се замисли и да промени доста неща по отношение на водещите.

Сценарий, всичко е постановка. Много пъти Халваджиян е споменавал в ефир, че водещите издърпват шоуто. Така, че няма нужда от много “ палене “ по темата. Гледайте, ако Ви допада и не пускайте смс-си. 😉

Веселин Маринов не е за това шоу. Той е за сериозно предаване, без демонстрация на неуважение… Няма да понесе простащината и наглостта на водещите… Те не се съобразяват с хората, с тяхната духовност, търпимост и характерна индивидуалност… Общо взето често губят мярката…

 

Въпреки тези пререкания, вечерта беше много забавна за зрителите. Имитацията на Тома като Данчо Караджов изуми всички и той заслужено грабна победата.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българска лютеница по-евтина в Англия, отколкото у нас
Next: Извадиха 2 милиона долара от срината сграда в Турция и ги изброиха до последния дола

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.