Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гръмка новина от парламента за пенсионерите, решиха за добавките
  • Новини

Гръмка новина от парламента за пенсионерите, решиха за добавките

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
casdvdsvsdfbfdgbgdnhg.png

Комисията по труда и социалната политика одобри предложението на ГЕРБ и ДПС да има великденски добавки за пенсионерите.

„За“ предложението на първо четене гласуваха 13 депутати, „против“ – 0 и „въздържали се“ – 5, с което то бе прието. Окончателното решение ще бъде взето в пленарна зала.

Измененията бяха заложени в бюджета на Държавното обществено осигуряване, като целта е пенсионерите под линията на бедност, е да получат еднократна добавка в размер на 75 лв. за Великден.

Добавката ще засегне 534 хиляди пенсионери, чиито пенсии са до 526 лв.

Социална комисия разгледа и предложението на „Възраждане“, с което се предлага 100 лв. великденска добавка за всички пенсионери, но то бе отхвърлено с 6 гласа „за“, 1 „против“ и 11 „въздържали се“.

В рамките на дебата Георги Ганев от ПП-ДБ заяви, че не е противник на добавките, стига българският данъкоплатец да е готов да си го позволи.

По думите му добавки трябва да бъдат давани на всички хора, които са бедни, а не само на някои. Според него обаче добавките, които предлагат ГЕРБ, не отговарят на този принцип.

Отговорът на социалния министър Той коментира, че включването на огромен брой плащания в бюджета на НОИ, които не са възникнали въз основа на осигурителни отношения, е неправилна политика.

„Тези плащания трябва да бъдат отделени и да се водят правилно като социална политика и социално подпомагане“, коментира Ганев. Колегата му Искрен Арабаджиев смята, че се противопоставят едни пенсионери на други. Той обърна внимание, че по времето на кабинета „Петков“, е намерен най-елегантният начин, като са се увеличили пенсиите.

Георги Гьоков обяви, че БСП ще подкрепи предложенията за великденски добавки. Той призова ПП-ДБ да са малко по-коректни към ситуацията.

„С вашия мандат беше, но не участвахте само вие. Сега пак сте с вашия мандат, но не правихте такива работи“, каза Гьоков.

Преди ден финансовият министър в оставка Асен Василев се обяви против великденските добавки за пенсионерите и призова парламентът да не се заиграва с популизъм.

„Деленето на пенсионери, раздаването на пари безпринципно, без да са финансирани в бюджета, е изключително порочна практика, която се използва, за да може пенсиите да се държат ниски, ние искаме пенсиите да се увеличават“, категоричен беше Василев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помните ли Жоро Милионера, който обра инкасото? Ето какво се случва с него!
Next: СБ иска скоростта по магистралите да стане максимум 100 км/ч

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.