Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гръмна преди минути: Жестока катастрофа с брата на Елена Йончева в Монтана
  • Новини

Гръмна преди минути: Жестока катастрофа с брата на Елена Йончева в Монтана

Иван Димитров Пешев септември 8, 2022
bastastastast.png

По случая е образувано досъдебно производство за причиняване на смърт по непредпазливост в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата

39-годишен мотоциклетист загина, а майка и детето й са ранени в тежка катастрофа в Монтана. По неофициална информaция автомобилът, който е участвал в катастрофата, е шофиран от Иван Йончев, брат на евродепутата Елена Йончева, пише Обективно бг.

На 22 август около 20:00 ч. на изхода на Монтана при кръстовище с път II-81, 54-годишен водач на МПС от София, извършва маневра ляв завой и отнема предимство на движещия се от Монтана в посока Лом мотоциклет, управляван от неправоспособния 39-годишен водач от Козлодуй, съобщи на сайта си областната дирекция на полицията в Монтана.

Мотоциклетистът е загинал на място. В резултат на удара пътуващите на задната седалка в автомобила 27-годишна жителка от с. Винище и 9-годишният й син са ранени и са приети в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“, като майката е с опасност за живота, а момчето е с комоцио, без опасност за живота.

Не изпускай тези оферти:

Водачът на автомобила е тестван за алкохол и наркотици, като пробите му са отрицателни.

По случая е образувано досъдебно производство за причиняване на смърт по непредпазливост в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата.

Предстои да се изясни кой ги е нарушил, назначени са автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, коментира говорителят на Окръжната прокуратура в Монтана Лилия Илиева.

Иван Йончев бе потърсен за коментар по телефона. Мъжът, който е отговорил, отрече да е Йончев и попита какво да му предаде.

Когато разбра, че въпросите са свързани с трагичния инцидент, обясни, че познава участниците в катастрофата и всички са добре.

Мъжът обвини медиите, че се търси сензация и затвори телефона, преди да се изясни вярна ли е информацията, че Йончев е бил с отнета шофьорска книжка преди няколко години. От МВР отказаха коментар заради образуваното досъдебно производство.

От вътрешното ведомство имат официално съобщение за случая без имена:

На 22.08.2022 г. около 20:00 ч. на изхода на гр. Монтана при кръстовище с път II-81, 54 г. водач на МПС от гр. София, извършва маневра ляв завой и отнема предимство на движещия се от гр. Монтана в посока град Лом мотоциклет, управляван от неправоспособният 39 г. водач от град Козлодуй.

При настъпилото ПТП мотоциклетистът загива на място. В резултат на удара пътуващите на задната седалка в автомобила 27 г. жителка от с. Винище и 9 г. й син получават наранявания и са приети в МБАЛ „д-р Стамен Илиев“, като майката е с опасност за живота, а момчето е с комоцио, без опасност за живота.

Водачът на МПС-то е изпробван за алкохол и наркотични вещества, като пробите му са отрицателни.

По случая е образувано досъдебно производство.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще ви се изправи косицата: ето кой е пияният джигит с БМВ-то, който предизвика касапницата в Панчарево
Next: От Чирен край Враца в момента: Пламъците лумнали след 3 часа, забелязала ги първо съседка! Загинаха майка и син

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.