Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ГРЪМНА СЕГА: Взрив на свръх луксозен джип! Убиха дъщерята на най-доверения човек на Путин пред очите на баща й
  • Новини

ГРЪМНА СЕГА: Взрив на свръх луксозен джип! Убиха дъщерята на най-доверения човек на Путин пред очите на баща й

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
dugiigngushterq.jpg

Дария Дугина, дъщерята на руския обществен деец и философ Александър Дугин, е загинала при експлозия на автомобил Toyota Land Cruiser Prado край Москва, предаде ТАСС, позовавайки се на Андрей Краснов, ръководител на общественото движение „Руски хоризонт“ и познат на загиналата.

Според сайта Gazeta.ru самият Дугин също е трябвало да пътува в джипа, но в последния момент се е качил в друга кола.

„Близо до село Болшие Вязьоми е избухнала детонация, колата се е запалила веднага, изцяло е била обхваната от пламъци, тя е загубила контрол, защото е карала с висока скорост и е излетяла на отсрещната страна на пътя“, разказа той.

„Това е колата на баща ѝ, Даша кара друга кола, но днес тя караше неговата, а Александър Гелиевич пътуваше по друг начин. Той се върна и беше на мястото на трагедията. Доколкото разбрах, мишена е бил пряко Александър Гелиевич, а може би и двамата“, добави още Краснов.

Не изпускай тези оферти:

Следственият комитет на Русия потвърди самоличността на загиналата и заведе дело по член от Наказателния кодекс за „убийство, извършено по общоопасен начин“. Покушението е станало около 21-22 часа в събота на Можайското шосе в района на селището Болшие Вязьоми.

По-късно в съобщение за заповед на председателя на комитета Александър Бастрикин се казва, че изглежда вривът е предварително планиран и има поръчков характер.

„Убивайте, убивайте, убивайте. Няма друг начин“, казваше Александър Дугин за Украйна. Той самият е родом от Полтава и твърди, че ще се срамува от украинската кръв във вените си, „докато не бъдат премахати с въоръжено въстание гнидите в Киев или не бъде изравнена със земята цялата страна“.

Той е 60-годишен съветски и руски философ, политолог, социолог, преводач. Наричан е „мозъкът на Путин“ и е автор на проекта за евразийска държава, който на практика представлява имперско възстановяване на СССР, ако трябва – с военна сила. Ръководител е на Центъра за консервативни изследвания и основател на Международното евроазийско движение в Русия.

Дугин е идеолог на неоевразийството – течение в руския консерватизъм, което призовава към създаване на свят с повече полюси, обединяване на „евразийското пространство“ (Русия, Европа и Близкият Изток) в противовес на англосаксонските страни (САЩ и Канада, Великобритания и Ирландия, Австралия и Нова Зеландия).

Дария Дугина бе санкционирана миналия месец от Великобритания. Баща ѝ е обект на санкции на САЩ, ЕС и Канада, след анексирането на Крим през 2014 г.

От години той e водещ идеолог на съвременния руски империализъм и обяснява как с военна сила ще бъдат върнати под властта на Москва бившите съветски републики, а за войната в Украйна – че всичко на изток от линията Одеса-Харков ще стане отново част от Русия.

Възпитаничка на Философския факултет на Московския държавен университет през 2015 г., Дугина работеше като „международен наблюдател“ на т.нар. Международно евразийско движение, основано от Александър Дугин. Активно подкрепяше нахлуването в Украйна. Под фамилията Платонова редовно участваше като „експерт“ в руската пропаганда по държавните телевизии.

През юли посети завод „Азовстал“ в окупирания украински град Мариупол, откъдето предаваше, че било пълно с русофобска литература и „като поседиш с нея един месец, ставаш русофоб“. „Там има гнила атмосфера, спарен въздух, обяснението е, че в това подземие има дух, енергия. Бункерите тук са превърнати в идеологически хъб.“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощна буря мина през Чепеларе, 5 града да се готвят
Next: На наш плаж заснеха животно, за което се предполага, че е много отровно и опасно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.