Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гръмна сега: Даниел Машев извърши най-страшното убийство
  • Новини

Гръмна сега: Даниел Машев извърши най-страшното убийство

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2022
dasndansdiasldasdl.jpg

Син, който употребява наркотици, уби майка си вкъщи в Пазарджик, съобщили източници от МВР пред „24 часа“.

Днес малко преди обед 74-годишна жена е била намерена мъртва в дома си в града.

По тялото на жената имало множество прободни рани от остър предмет, потвърдиха от полицията.

Основният заподозрян за престъплението е синът – наркоман.

Не изпускай тези оферти:

41-годишният Даниел Машев е бил заловен на улица в село Ляхово, разкриха разследващи, предава Блиц. Селото се намира на около 15 км от Пазарджик.

Когато е видял ченгетата, мъжът се е опитал да се скрие зад сгради, но е бил заловен. Все още няма яснота дали се е придвижил до там с автомобил или е бил пеша.

Даниел е наръгал майка си десетки пъти с нож, основно в областта на шията. Рани е имало и по цялото тяло.

Той е с психически отклонения. Машев е криминално проявен за кражби.

Припомняме, че днес по обяд съпругът на жертвата, прибирайки се в дома си, е открил жена си мъртва, цялата окървавена. Синът, който е извършил убийството, е избягал, но малко по-късно го заловиха.

Даниел е бил безработен и по наши данни не е бил женен.

„Трагедия! Какво повече да кажем? Как е живяла тази майчица и този баща? Давате ли си сметка колко трудно им е било? Даниел не беше лошо момче, нещо се случи с него малко след като завърши гимназия или малко преди да завърши.

Знаехме, че употребява наркотици. Но едва ли за това вината е само на родителите… Всеки сам си прави избора в живота.

Чудя се как са живели през цялото това време. Той просеше, беше жалка гледка. Иначе здраво и право момче, най-важното е това да се говори с децата, да им се казва какво са наркотиците, да им се казва, че няма отърваване от тая чума.

Какво друго да ви кажа? Трагедия!!!“ – това заяви един от съседите на арестувания днес 41-годишен Даниел Машев, който след употреба на наркотични вещества е нанесъл многократно удари с нож в тялото на майка си, а в резултат на това тя е починала.

Трупът ѝ е открит около 12 ч. днес от бащата на Даниел, именно той се е обадил в полицията. Семейството живее на ул. „Дойран“ №19 в Пазарджик и съседите често са чували как бащата и майката се опитват да успокоят сина си. Много често след подобни скандали той напускал дома си и не се прибирал с дни. В резултат на употребата на хероин при него започнали да се проявяват и психически отклонения.

Вероятно в резултат на приета дрога днес се е стигнало и до убийството на 74-годишната майка на Даниел. Той бе открит в пазарджишкото село Ляхово и е арестуван.

Разследването се провежда под наздора на Окръжна прокуратура в Пазарджик. Утре ще бъде определена и новата мярка на Даниел, след като изтече първоначалното 24-часово задържне на основния заподозрян за смъртта на жената.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радост за пенсионерите. Идва ударно увеличение на пенсиите от 1-ви октомври
Next: Важно за пенсиите: Финансова радост чака половината пенсионери у нас

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.