Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гръмна сега: Даниел Машев извърши най-страшното убийство
  • Новини

Гръмна сега: Даниел Машев извърши най-страшното убийство

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2022
dasndansdiasldasdl.jpg

Син, който употребява наркотици, уби майка си вкъщи в Пазарджик, съобщили източници от МВР пред „24 часа“.

Днес малко преди обед 74-годишна жена е била намерена мъртва в дома си в града.

По тялото на жената имало множество прободни рани от остър предмет, потвърдиха от полицията.

Основният заподозрян за престъплението е синът – наркоман.

Не изпускай тези оферти:

41-годишният Даниел Машев е бил заловен на улица в село Ляхово, разкриха разследващи, предава Блиц. Селото се намира на около 15 км от Пазарджик.

Когато е видял ченгетата, мъжът се е опитал да се скрие зад сгради, но е бил заловен. Все още няма яснота дали се е придвижил до там с автомобил или е бил пеша.

Даниел е наръгал майка си десетки пъти с нож, основно в областта на шията. Рани е имало и по цялото тяло.

Той е с психически отклонения. Машев е криминално проявен за кражби.

Припомняме, че днес по обяд съпругът на жертвата, прибирайки се в дома си, е открил жена си мъртва, цялата окървавена. Синът, който е извършил убийството, е избягал, но малко по-късно го заловиха.

Даниел е бил безработен и по наши данни не е бил женен.

„Трагедия! Какво повече да кажем? Как е живяла тази майчица и този баща? Давате ли си сметка колко трудно им е било? Даниел не беше лошо момче, нещо се случи с него малко след като завърши гимназия или малко преди да завърши.

Знаехме, че употребява наркотици. Но едва ли за това вината е само на родителите… Всеки сам си прави избора в живота.

Чудя се как са живели през цялото това време. Той просеше, беше жалка гледка. Иначе здраво и право момче, най-важното е това да се говори с децата, да им се казва какво са наркотиците, да им се казва, че няма отърваване от тая чума.

Какво друго да ви кажа? Трагедия!!!“ – това заяви един от съседите на арестувания днес 41-годишен Даниел Машев, който след употреба на наркотични вещества е нанесъл многократно удари с нож в тялото на майка си, а в резултат на това тя е починала.

Трупът ѝ е открит около 12 ч. днес от бащата на Даниел, именно той се е обадил в полицията. Семейството живее на ул. „Дойран“ №19 в Пазарджик и съседите често са чували как бащата и майката се опитват да успокоят сина си. Много често след подобни скандали той напускал дома си и не се прибирал с дни. В резултат на употребата на хероин при него започнали да се проявяват и психически отклонения.

Вероятно в резултат на приета дрога днес се е стигнало и до убийството на 74-годишната майка на Даниел. Той бе открит в пазарджишкото село Ляхово и е арестуван.

Разследването се провежда под наздора на Окръжна прокуратура в Пазарджик. Утре ще бъде определена и новата мярка на Даниел, след като изтече първоначалното 24-часово задържне на основния заподозрян за смъртта на жената.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радост за пенсионерите. Идва ударно увеличение на пенсиите от 1-ви октомври
Next: Важно за пенсиите: Финансова радост чака половината пенсионери у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.