Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гръмна сега: Убиха брутално Валери Пелтешки докато шофира! Коварен план да се потули убийството, но сега лъсна
  • Новини

Гръмна сега: Убиха брутално Валери Пелтешки докато шофира! Коварен план да се потули убийството, но сега лъсна

Иван Димитров Пешев юли 27, 2022
valeripelteshiki.jpg

Арестуван е 21-годишен жител на ромската махала в града, който твърди, че на мъжът му станало лошо и припаднал, а след това починал

60-годишният Валери Пелтешки е жертвата на зверското убийство край Мизия. Той е бил пенсионер по болест и във фаталния ден е направил услуга на свои съграждани да ги закара до Оряхово.

Според Блиц, че убиецът се е опитал да прикрие бруталното престъпление като инсценира катастрофа.

Валери Пелтешки

По първоначална информация, убийството е станало без никаква причина. Двамата мъже се качили в колата и потеглили, а по пътя между тях и шофьора избухнал скандал.

За убийството е задържан 21-годишен жител на ромската махала, другият е освободен.

„Не е нормално да се случват такива неща в една Европейска държава. Докога нормалните, бели, образовани хора ще бъдат подложени на брутален тормоз и унижение от страна на тези маргинализирани групи?

Докога наши роднини ще бъдат убивани без причина от тези, които не желаят да се интегрират в обществото? Докога възрастните ни роднини ще живеят в страх и отчаяние в малките населени места?“, пише роднина на жертвата в социалната мрежа.

Междувременно стана ясно, че 21-годишният жител на ромската махала на Мизия, който бе задържан за убийството на 60-годишния Валери Пелтешки, отрича да е извършил престъплението. Той заявил пред ченгетата, че на мъжа му прилошало и припаднал, а след това е починал.

За новата версия съобщиха официално от пресцентъра на областната дирекция на МВР във Враца. Според ежедневния бюлетин, заподозреният сам отишъл в полицейския участък в Мизия и разказал за случилото се.

По думите на задържания, към 8.30 часа вчера той наел от центъра на Мизия негов познат с частен автомобил да го транспортира до Оряхово. По пътя на водача му прилошало и изгубил съзнание, а младежът го изоставил в затревен участък в близост до пътя.

Показанията на заподозрения обаче се разминават със събраните към момента доказателства. По тази причина, от полицията са образували досъдебно производство за убийство по чл. 115 от наказателния кодекс. Според него, който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Още Крими:

Четирима роми убиха брутално мъж в плевенското село Еница заради направена им забележка. Това разкриха полицейски източници.

Инцидентът е станал във вторник в местно кафене.

Убитият В.Р. на 45 г., който бил международен шофьор, тъкмо се завърнал в страната и решил да посети кафенето в селото. Там засякъл четиримата роми и им направил забележка за арогантното им поведение с клиентите, пише Блиц.

По-късно, четиримата се се върнали в кафенето, въоръжени с ножове и нанесли множество прободни рани на В.Р. Ударите с ножовете се оказали смъртоносни и човекът починал на място.

Трима от извършителите са задържани, а четвъртият се издирва.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невиждано чудо в НС! Викат спешно Петков, Бориславова и Николов заради спрения руски газ
Next: Управниците ни се хилят нагло от снимките, но новините за България са повече от тъжни, ето до къде ни докараха

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.