Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гръмна сега: 15-годишно момче разстреля с пистолет случайна жена в мола
  • Новини

Гръмна сега: 15-годишно момче разстреля с пистолет случайна жена в мола

Иван Димитров Пешев септември 14, 2022
piooostlstas.jpg

Не минава седмица без жертви: в Швеция поне по един човек на седмица умира от огнестрелно оръжие. Често извършителите са малолетни. Смъртоносните престрелки по улиците се превърнаха и в предизборна тема в Швеция.

Извънредна емисия новини по шведската телевизия на 25 август: майка и детето ѝ са застреляни на детска площадка в Ескилстюна, след като в жилищен квартал са произведени 15 изстрела.

Престъплението е в резултат на сблъсък между две враждуващи банди – жертвите просто са се оказали на грешното място в грешното време.

“Тук имаше деца”, казва полицаят Оскар Нисфолк и показва детската площадка. “Тук, зад мен, има следи от кръв на петгодишно дете, което се е опитало да се скрие под една от люлките.“ Полицаят е видимо шокиран.

Не изпускай тези оферти:

Още едно престъпление шокира Швеция това лято: в Малмьо 15-годишно момче застреля мъж в търговски център и рани туристка, която случайно се е намирала наблизо, предава DW.

Поне по едно убийство всяка седмица

Млади извършители, млади жертви. Всяка седмица от началото на тази година в Швеция с оръжие е убит поне един човек. Нерядко извършителите са непълнолетни, казва Матс Льофвинг, началник на полицията в Стокхолм. “Кариерите” на престъпниците в средите на бандите започват още в детска възраст: “Виждаме подобно развитие при осем, девет и десетгодишни. Получават мобилен телефон, ако охраняват и крият наркотици”, обяснява Льофвинг.

През 2022 г. вече са били убити толкова хора с огнестрелно оръжие, колкото през цялата минала година. Дълго време бандите бяха проблем в някои жилищни райони на големите градове като Стокхолм, Малмьо и Гьотеборг. Но сега в цялата страна се стреля.

Престрелките – една шведска „епидемия“

Преди няколко дни министър-председателката Магдалена Андершон сравни престрелките с епидемия: “Ужасно е. Престрелките са шведска епидемия, вече дори не може да познаете Швеция.“

Но това не е нов феномен. От години броят на престрелките нараства. По време на предизборната кампания партиите се надцакват с възможни решения: по-тежки наказания, повече полиция и повече интеграция – в различни нюанси хората чуват тези обещания от социалдемократи, консерватори и десни популисти.

Както и прозрението, че страната има проблем с интеграцията и разделението между богатата Швеция на мнозинството, от една страна, и районите с висока безработица, ниско ниво на образование и признаци на паралелно общество, от друга.

Министър-председателката Магдалена Андершон сравни престрелките с епидемия

“Ако политиците и властите предлагаха на децата и младежите тук същите условия, както в останалата част на Швеция, ситуацията щеше да е коренно различна.

Това тук се е превърнало в отделна държава“, казва една от жителките на проблемните квартали. А друга отдавна е разбрала, че не се спазва обещанието всеки да бъде еднакво ценен: “Не го виждам по този начин. Аз съм чернокожа, мюсюлманка и жена – три все лоши неща.”

Темата е ключова за изборите

Броят на полицаите в Швеция беше сериозно увеличен, а наказанията за непълнолетните станаха по-сурови. Въпреки това началникът на шведската полиция Андерш Торнберг не е оптимист. Той не се наема да прогнозира кога може тази тенденция да се промени: “Докато новите престъпници, които бандите набират, на брой са повече от новите полицаи, ситуацията ще продължава така, а може би ще се влошава. Трябва да започнем да прилагаме нови мерки сега.”

Много шведи очакват същото от политиците. На парламентарните избори в неделя криминалните банди и проблемите, които те предизвикват, ще са определящи за решението на много от гласоподавателите.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сега му времето да си наберете: Листа от смокиня свалят кръвната захар, лекуват язва и куп други неща
Next: Трагедията е неописуема! Младеж почина след коктейл Пина колада. Вътре сложили

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.