Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гръмна сега: 15-годишно момче разстреля с пистолет случайна жена в мола
  • Новини

Гръмна сега: 15-годишно момче разстреля с пистолет случайна жена в мола

Иван Димитров Пешев септември 14, 2022
piooostlstas.jpg

Не минава седмица без жертви: в Швеция поне по един човек на седмица умира от огнестрелно оръжие. Често извършителите са малолетни. Смъртоносните престрелки по улиците се превърнаха и в предизборна тема в Швеция.

Извънредна емисия новини по шведската телевизия на 25 август: майка и детето ѝ са застреляни на детска площадка в Ескилстюна, след като в жилищен квартал са произведени 15 изстрела.

Престъплението е в резултат на сблъсък между две враждуващи банди – жертвите просто са се оказали на грешното място в грешното време.

“Тук имаше деца”, казва полицаят Оскар Нисфолк и показва детската площадка. “Тук, зад мен, има следи от кръв на петгодишно дете, което се е опитало да се скрие под една от люлките.“ Полицаят е видимо шокиран.

Не изпускай тези оферти:

Още едно престъпление шокира Швеция това лято: в Малмьо 15-годишно момче застреля мъж в търговски център и рани туристка, която случайно се е намирала наблизо, предава DW.

Поне по едно убийство всяка седмица

Млади извършители, млади жертви. Всяка седмица от началото на тази година в Швеция с оръжие е убит поне един човек. Нерядко извършителите са непълнолетни, казва Матс Льофвинг, началник на полицията в Стокхолм. “Кариерите” на престъпниците в средите на бандите започват още в детска възраст: “Виждаме подобно развитие при осем, девет и десетгодишни. Получават мобилен телефон, ако охраняват и крият наркотици”, обяснява Льофвинг.

През 2022 г. вече са били убити толкова хора с огнестрелно оръжие, колкото през цялата минала година. Дълго време бандите бяха проблем в някои жилищни райони на големите градове като Стокхолм, Малмьо и Гьотеборг. Но сега в цялата страна се стреля.

Престрелките – една шведска „епидемия“

Преди няколко дни министър-председателката Магдалена Андершон сравни престрелките с епидемия: “Ужасно е. Престрелките са шведска епидемия, вече дори не може да познаете Швеция.“

Но това не е нов феномен. От години броят на престрелките нараства. По време на предизборната кампания партиите се надцакват с възможни решения: по-тежки наказания, повече полиция и повече интеграция – в различни нюанси хората чуват тези обещания от социалдемократи, консерватори и десни популисти.

Както и прозрението, че страната има проблем с интеграцията и разделението между богатата Швеция на мнозинството, от една страна, и районите с висока безработица, ниско ниво на образование и признаци на паралелно общество, от друга.

Министър-председателката Магдалена Андершон сравни престрелките с епидемия

“Ако политиците и властите предлагаха на децата и младежите тук същите условия, както в останалата част на Швеция, ситуацията щеше да е коренно различна.

Това тук се е превърнало в отделна държава“, казва една от жителките на проблемните квартали. А друга отдавна е разбрала, че не се спазва обещанието всеки да бъде еднакво ценен: “Не го виждам по този начин. Аз съм чернокожа, мюсюлманка и жена – три все лоши неща.”

Темата е ключова за изборите

Броят на полицаите в Швеция беше сериозно увеличен, а наказанията за непълнолетните станаха по-сурови. Въпреки това началникът на шведската полиция Андерш Торнберг не е оптимист. Той не се наема да прогнозира кога може тази тенденция да се промени: “Докато новите престъпници, които бандите набират, на брой са повече от новите полицаи, ситуацията ще продължава така, а може би ще се влошава. Трябва да започнем да прилагаме нови мерки сега.”

Много шведи очакват същото от политиците. На парламентарните избори в неделя криминалните банди и проблемите, които те предизвикват, ще са определящи за решението на много от гласоподавателите.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сега му времето да си наберете: Листа от смокиня свалят кръвната захар, лекуват язва и куп други неща
Next: Трагедията е неописуема! Младеж почина след коктейл Пина колада. Вътре сложили

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.