Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ГРЪМ! Ресторантьорите се включват в протеста: Третирате бизнеса като просяк, чакащ подаяния
  • Новини

ГРЪМ! Ресторантьорите се включват в протеста: Третирате бизнеса като просяк, чакащ подаяния

Иван Димитров Пешев май 14, 2022
bibaibiaibnzes.jpg

Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България се включват като съорганизатори на протеста, организиран от работодателските организации на 18 май.

„Като български предприемачи, ние сме сериозно засегнати от серията кризи, които ни връхлитат и страдаме от липсата на диалог с настоящото правителство. Призоваваме всички свои членове активно да се включат в организацията и да защитят своите права и интереси с цел икономическото оцеляване на бранша и запазване на работните места и стопанските субекти!“, съобщават БАЗ и СЗБ.

Точно 7 месеца след националния протест на 19.10.2021 г. промяна в енергийната сигурност не само че няма, но ситуацията е още по-влошена и влошаваща се, категорични са те.

Затова национално представителните работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ, организират Национален протест „За сигурна енергия и достъпни цени“. Протестът ще се проведе на 18 май 2022 г., от 12:00 до 17:00 часа, пред Министерския съвет

„Протестираме, защото цените на горивата и ел. енергията достигнаха непосилни за преобладаващата част от небитовите потребители нива. По ценовата верига се стигна до лавинорастяща инфлация, която с всеки изминал ден изяжда доходите на всеки български гражданин. Държавата си позволи да третира бизнеса, от чиито данъци се издържа, като просяк, чакащ подаяния. Не държавните чиновници, а ние сме държавата! Защото държава без платежоспособен и развиващ се бизнес, без работни места и без данъци не може да съществува – крайно време е това да бъде осъзнато!“, предупреждават те.

Според бизнеса широко прокламираните „мерки“ в тяхна подкрепа всъщност са в пъти по-малко от обявяваните и са крайно недостатъчни, ненавременни и неефективни.

„Бизнесът не иска помощи – бизнесът иска спокойна среда, в която сам да си изкарва парите, да поддържа работни места и да създава блага. Бизнесът иска сигурност и прогнозируемост на доставките и цените на суровините и връщане с подходящи мерки на това, което е надвзетото при източника – предприятията и хората. В продължение на почти една година нито едно правителство не чу ясните прогнози, аргументи и предложения на бизнеса. Тази управленска глухота доведе икономиката ни до настоящото безизходно състояние“, смятат те. И предупреждават, че същата глухота води страната ни към икономическото дъно, откъдето трудно ще можем да се оттласнем, ако продължаваме да летим надолу с тези страшни темпове.

Те настояват за удължаване на механизма за компенсации за свръхвисоките цени на ел. енергията дотогава, докогато е необходимо: Компенсация в размер на 75% от разликата между средномесечната цена за съответния месец на БНЕБ и цената на енергийния микс при използване на средства от Фонда за сигурност на електроенергийната система, формиран от СВРЪХпечалбите на производителите на енергия.

Освен това държат разликата между цената на газа при използването на посредници и цената на газа, която бихме получили по формулата в дългосрочния договор с “Газпром експорт”, да бъде поета като компенсация от бюджета. Искат и разработване и прилагане на механизъм за гарантиране на дългосрочно предлагане на ел. енергия, природен газ и петролни продукти на достъпни цени.

Според бизнеса е нужна програма за овладяване на инфлационните процеси и възстановяване на веригите на доставки.

„В случай на неизпълнение на горните искания – ОСТАВКА на Правителството! Нашият протест НЕ Е политически!

Нашият протест е ЗА:

• спасяване на българската икономика,

• прогнозируемост и конкурентоспособност,

• спасяване на работните места и доходите,

• намаляване на темповете на инфлацията,

• спиране на обедняването на нацията“, категорични са работодателите.

Призоваваме всички, които не са съгласни с настоящия начин на управлението на българската икономика, да се присъединят към нас на 18 май, в 12:00 часа, пред Министерския съвет на РБ (София, бул. Дондуков 1), зоват те.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За трети път забременях от баща си, след като майка ми го остави да ме изнасилва
Next: 1977 година, 21.24 ч. – започва най-убийственото земетресение в историята на България погребало стотици българи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.