Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ГРЪМ! Ресторантьорите се включват в протеста: Третирате бизнеса като просяк, чакащ подаяния
  • Новини

ГРЪМ! Ресторантьорите се включват в протеста: Третирате бизнеса като просяк, чакащ подаяния

Иван Димитров Пешев май 14, 2022
bibaibiaibnzes.jpg

Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България се включват като съорганизатори на протеста, организиран от работодателските организации на 18 май.

„Като български предприемачи, ние сме сериозно засегнати от серията кризи, които ни връхлитат и страдаме от липсата на диалог с настоящото правителство. Призоваваме всички свои членове активно да се включат в организацията и да защитят своите права и интереси с цел икономическото оцеляване на бранша и запазване на работните места и стопанските субекти!“, съобщават БАЗ и СЗБ.

Точно 7 месеца след националния протест на 19.10.2021 г. промяна в енергийната сигурност не само че няма, но ситуацията е още по-влошена и влошаваща се, категорични са те.

Затова национално представителните работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ, организират Национален протест „За сигурна енергия и достъпни цени“. Протестът ще се проведе на 18 май 2022 г., от 12:00 до 17:00 часа, пред Министерския съвет

„Протестираме, защото цените на горивата и ел. енергията достигнаха непосилни за преобладаващата част от небитовите потребители нива. По ценовата верига се стигна до лавинорастяща инфлация, която с всеки изминал ден изяжда доходите на всеки български гражданин. Държавата си позволи да третира бизнеса, от чиито данъци се издържа, като просяк, чакащ подаяния. Не държавните чиновници, а ние сме държавата! Защото държава без платежоспособен и развиващ се бизнес, без работни места и без данъци не може да съществува – крайно време е това да бъде осъзнато!“, предупреждават те.

Според бизнеса широко прокламираните „мерки“ в тяхна подкрепа всъщност са в пъти по-малко от обявяваните и са крайно недостатъчни, ненавременни и неефективни.

„Бизнесът не иска помощи – бизнесът иска спокойна среда, в която сам да си изкарва парите, да поддържа работни места и да създава блага. Бизнесът иска сигурност и прогнозируемост на доставките и цените на суровините и връщане с подходящи мерки на това, което е надвзетото при източника – предприятията и хората. В продължение на почти една година нито едно правителство не чу ясните прогнози, аргументи и предложения на бизнеса. Тази управленска глухота доведе икономиката ни до настоящото безизходно състояние“, смятат те. И предупреждават, че същата глухота води страната ни към икономическото дъно, откъдето трудно ще можем да се оттласнем, ако продължаваме да летим надолу с тези страшни темпове.

Те настояват за удължаване на механизма за компенсации за свръхвисоките цени на ел. енергията дотогава, докогато е необходимо: Компенсация в размер на 75% от разликата между средномесечната цена за съответния месец на БНЕБ и цената на енергийния микс при използване на средства от Фонда за сигурност на електроенергийната система, формиран от СВРЪХпечалбите на производителите на енергия.

Освен това държат разликата между цената на газа при използването на посредници и цената на газа, която бихме получили по формулата в дългосрочния договор с “Газпром експорт”, да бъде поета като компенсация от бюджета. Искат и разработване и прилагане на механизъм за гарантиране на дългосрочно предлагане на ел. енергия, природен газ и петролни продукти на достъпни цени.

Според бизнеса е нужна програма за овладяване на инфлационните процеси и възстановяване на веригите на доставки.

„В случай на неизпълнение на горните искания – ОСТАВКА на Правителството! Нашият протест НЕ Е политически!

Нашият протест е ЗА:

• спасяване на българската икономика,

• прогнозируемост и конкурентоспособност,

• спасяване на работните места и доходите,

• намаляване на темповете на инфлацията,

• спиране на обедняването на нацията“, категорични са работодателите.

Призоваваме всички, които не са съгласни с настоящия начин на управлението на българската икономика, да се присъединят към нас на 18 май, в 12:00 часа, пред Министерския съвет на РБ (София, бул. Дондуков 1), зоват те.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За трети път забременях от баща си, след като майка ми го остави да ме изнасилва
Next: 1977 година, 21.24 ч. – започва най-убийственото земетресение в историята на България погребало стотици българи

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.