Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гурбетчиите масово се завръщат в България, причината е смайваща
  • Новини

Гурбетчиите масово се завръщат в България, причината е смайваща

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2023
gsdfgdfkogekhkmfghkmfghgf.png

Родните гурбетчии се връщат поради високата инфлация и нарастващите разходи за живот в чужбина, според заместник-министъра на труда и социалната политика, професор Емил Мингов, който коментира тази тенденция пред депутатите от ресорната комисия в парламента.

Той посочва, че ако тези работници се включат в програмите за заетост и получават минимална работна заплата, а работодателите предложат допълнителна сума, те ще предпочетат да останат в България.

Служебното правителство предлага промени в Закона за насърчаване на заетостта, като целта е да се обединят различните мерки, насочени към различни групи, в един нов подход.

 

Според предложените мерки, работодателите ще имат възможност да предоставят обучение на новонаетите лица и да им осигурят ментор, който да ги помогне да се адаптират към новата работна среда.

За безработните също ще има улеснения, тъй като ще могат да получат помощ във всяко бюро по труда, независимо от местоживеенето им, а санкциите ще бъдат намалени.

Професор Мингов смята, че тези мерки ще дадат възможност на трудовите посредници да предоставят няколко кандидата за дадена позиция, което ще позволи на работодателите да изберат най-подходящия служител.

Данните на Националния осигурителен институт за 2023 г. показват, че на около 57 000 безработни се изплаща обезщетение месечно.

Най-голямото количество безработни е в столицата, където средно почти 8000 души са регистрирани без работа.

Следват Пловдив и Благоевград със съответно 5213 и 4535 безработни.

Най-малко безработни са в Силистра – 950, Ямбол – около 800 и Видин – 581. Приблизително 70% от безработните имат средно образование, около 12% са висши образование, а около 11% имат основно образование. Средната сума на обезщетението е 652 лв., но в София тя е 818 лв., а във Видин – 512 лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Случайно видях камериерките да почистват праха. Направих същото вкъщи и напълно забравих за него
Next: Масово се купуват! НАП пусна евтино колите на пияни шофьори, народът граби като луд

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.