Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гурбетчии се връщат от чужбина, вдигат нови кооперации и правят бизнес
  • Новини

Гурбетчии се връщат от чужбина, вдигат нови кооперации и правят бизнес

Иван Димитров Пешев юни 25, 2023
grtrasruasrqkrkqrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

– Кърджали е единствената област освен София, в която населението се е увеличило през последните 10 г.

– След 1989-а много от местните жители заживяха в различни западноевропейски държави

– Според брокери спестените си пари тези хора инвестират в имоти и така никнат цели квартали

Единствената област извън София, чието население се е увеличило през последните 10 години, е Кърджали.

Това сочат данните на Института за пазарна икономика. Според тях за периода от 2009-а до 2019 г. жителите на района са се увеличили с 3500 души. В анализа се казва, че причината не е в баланс между раждаемост и смъртност, а е механичен прираст.

Част от него се дължи на родените в чужбина деца на кърджалийци. Справка за 2019 г. в отдел ГРАО на общината показва, че новородените са 462, а издадените актове за раждане са почти 3 пъти повече – 1314. Дори през 2020-а, когато имаше сериозни ограничения на пътуванията от чужбина заради COVID-19, издадените актове са 794, а родените деца са 467.

С издадения от ГРАО документ

новороденото

получава

българско

гражданство,

ако поне единият от родителите му е български гражданин. С този документ детето получава ЕГН и постоянна регистрация на адреса на родителя.

Друга причина за увеличаването на жителите в област Кърджали са събития от недалечното минало, при които стотици хиляди жители на областта напуснаха родните си места и отпътуваха в чужбина. Този процес беше най-масов

през лятото на

1989 г., когато

тоталитарният

режим отвори

границата с

Турция

и даде възможност на желаещите да напуснат България.

От 3 юни до 21 август 1989 г. от България си тръгнаха около 360 000 души, като голяма част от тях са жители на област Кърджали.

След настъпването на демократичните промени в България обезлюдяването на района продължи, но този път по икономически причини.

Много от местните жители успяха много добре да се реализират и да заживеят в различни западноевропейски държави – Холандия, Белгия, Германия. 30 години по-късно част от тези хора започват да се завръщат по родните си места.

Причините за това са различни, но при изселниците в Турция най-честата е пенсионирането. Допреди няколко години пенсионерите се завръщаха по родните си места през ранна пролет и заминаваха наесен, за да прекарат зимата в домовете си в Турция. Икономическите затруднения в южната ни съседка и рязкото

поевтиняване на

турската лира

стана причина

да се утвърди

нова тенденция

– пенсионерите да остават целогодишно в имотите си в Кърджалийско, които са най-често къщи с дворове в крайградските села.

“Над 40 са семействата пенсионери от Турция, които прекарват по-голямата част от годината в родните си къщи. Много от тях са тук целогодишно”, твърди кметът на Широко поле Шукри Мехмед.

Според него в района на Кърджали изселниците се чувстват много по-добре, отколкото в големите градове на Турция, където имат жилища.

“Единственото предимство на Истанбул е мекият климат през зимата и това, че жилищата в квартала ни са газифицирани. Това обаче не може да компенсира спокойствието, което ти дава малкото село”, казва Саид Ахмед. Той е ремонтирал бащината си къща и прекарва в нея по-голямата част от времето си. Дори е започнал да се грижи за няколко кошера с пчели.

“Не искат постоянна грижа като кравата или кокошките и това ми дава повече свобода. Когато реша, мога да се прибера в турския си дом – без да ангажирам съседи или приятели да се грижат за животинките”, казва Саид.

Той допълва, че през лятото обработва и двора на къщата.

“Засаждам няколко лехи домати, чушки, краставици, лук, имам овошки. Хем имам занимание, хем спестявам пари. А вкусът на зеленчука от градината не може да се сравни с този на продуктите, купени от магазина”, казва пенсионерът. Той допълва, че другата причина, поради която предпочита да живее в родния си край, са отношенията с хората.

“В Турция ритъмът на живот е много по-различен, особено в големите градове. Хората са отчуждени. Тук нещата не са се променили много от времето на младостта ми. Хората са топли и открити, готови да помогнат на всекиго”, твърди Саид.

Не само Кърджали и околните села са притегателни за пенсионерите от Турция. В община Черноочене също отчитат интензивно завръщане.

“Част от тези,

които се

прибират,

дори се захващат

с бизнес

Преди няколко години семейство, живяло в Турция, окончателно се установи в Черноочене и регистрира фирма за дограма, която работи успешно. Друго пък се занимава с животновъдство и има ферма с 30 крави. Голяма част от завърналите се хора се захващат със земеделие. Те обработват наследствените си ниви, наемат и общински земи”, твърди кметът на Черноочене Айдън Осман.

Тенденцията за завръщане в родния край е не само при изселниците в Турция, а и при гурбетчиите. Голяма част от тях все още живеят със семействата си в Западна Европа, но със сигурност планират да се завърнат в родния край. Това е и причината за

бум на

строителството

в общинските

центрове през

последните

години

В Черноочене за броени години изникна нов квартал с кооперации и еднофамилни къщи.

Не по-различна е ситуацията в Кърджали. През последните години в централната част на града бяха изкупени и съборени по-малките къщи с дворове. На тяхно място се издигнаха многоетажни кооперации с апартаменти.

“Стана нещо като мода спестените по време на гурбет пари да се инвестират в имоти. Много често продажби на жилища се извършват даже и “на зелено”, особено ако мястото на строителството е атрактивно”, твърдят брокери на недвижими имоти. Те признават, че повишеното търсене сериозно изкривява имотния пазар в района на Кърджали.

Имало дори предприемачи, които категорично продавали новопостроени имоти единствено на гурбетчии, които плащали веднага. Апартаментите в центъра на града вървят от 60 до 100 хил. евро. Предпочитало се старото строителство, въпреки че много често се налагало да се инвестира допълнително в основен ремонт.

При новото строителство в квадратурата на апартамента често влизат и общите части като площадки и стълбища.

Освен това често новите жилища се продават в незавършен вид, което допълнително вдига цената.

Всичко това обаче не възпира гурбетчиите, за които инвестицията в жилище си заслужава. Голяма част от апартаментите в момента са пусти, а светещите прозорци в огромните нови кооперации се броят на пръсти. Въпрос на време е собствениците на празните жилища да се завърнат в Кърджали.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са страшните легенди за 3-те най-зловещи български места
Next: Аз съм българка, Българка, която избяга: Една от многото избягали

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.